Получих покана за едно събитие на Историческия факултет на СУ за събитието:
"Във връзка с изпълнение на решение на Факултетния съвет на Исторически факултет (протокол № 7 / 16.04.2019 г.) и Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2019 г. за удостояване с почетен знак на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ за проявена гражданска доблест и заслуги към демокрацията и свободата на г-н Александър Димитров, г-н Едуард Генов /посмъртно/ и г-н Валентин Радев /посмъртно/ за проявената от тях позиция по време на Пражките събития от 1968 година, ви каним най-учтиво до присъствате на церемония, която ще се проведе на 17-01-2024 г. от
17.00 ч. в 23 аудитория в Ректората"
По този повод обръщам внимание на тази важна история, която си заслужава днес отново да бъде разказа. За трима студенти, които протестират. За трима студенти, които имат идеали и те някак си не се вписват в днешното дясно и анти-комунистическо. Но именно за това те са жажни:
През есента на 68-ма трима студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” пишат и разпространяват позиви в защите на чехословашкия народ (тогава така се нарича, а защо се разпадна...), подложен на военна окупация и репресии. Те са арестувани, съдени, двама от тях са изключени от ДКМС (третият не е член), изключени са от СУ и са изпратени в затвора като политически затворници. Историците Едуард Генов, Владислав Радев, Александър Димитров са част от разпръснатата, днес някак все загърбвана групичка на българските политзатворници от времената на соца. Тогава и до края те стоят на различни идеологически и политически позиции, но не се отказват от тях. До промените не им е простено и те не искат прошка от тоталитарния режим. Изселване, невъзможност на учиш, да работиш прилична работа, постоянно следене и тормоз от ДС. Едуард Генов остава 11 години в затвора, интерниран и изхвърлен от България със семейството си.
Едуард Генов, Владислав Радев, Александър Димитров са автентични хора. По отблъскващия нашенски израз – те не получиха нищо от никоя власт.
През 2018 г. по случай 50-годишния юбилей от събитията от 1968 г. те бяха наградени с почени морални награди от Чешкото и Словашко правителства. Нямат български държавни и обществени награди.
Тримата стдуенти са достойни или биха били достойни за гордостта на всяка нация. Те са млади, те са студенти, те са политически и обществено ангажирани и съзнателните им действия, репресията, на която са подложение и която достойно понасят, е изключително събитие в историята на Софийския университет. Сегашните малди, сегашните студенти имат право да знаят за тези хора и техния подвиг. Университетите по света са институция с много ярка идентичност, която е немислима без гражданските активности на своите студенти, на големите учени и преподаватели. Генерациите възпитаници и преподаватели, които образуват виртуалната академична общност на българската Алма матер имаме длъжността да почетем и съхраним паметта за събитията от 1968 г. като част от идентичността на СУ, която да се представя пред бъдщите студенти и да е част от духа на тази институция. Великите открития, престижната диплома, но и гражданското достойноство , борбите за демокрация и свобода на универсистетските общности изграждат идентичността на всеки университет, която се въплъщава в гордостта и самочувствието, което ще носи всеки студент на един универсистет."
Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров, които през 1968 г. при нахлуването и окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор са студенти в Софийския университет и протестират срещу смазването на Пражката пролет, бяха наградени в петък с най-високо държавно отличие на Словашката република за чужденци – „Бял двоен кръст”. Тази година се навършват 50 години от трагичните събития в Чехословакия.
Тримата студенти са единствените, за които е известно да са протестирали в България срещу военната интервенция в Чехословакия през 1968 г., което прави техния акт още по-значим.
На 20, 21 и 22 септември – месец, след като войските на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, студенти в СУ, разпространяват позиви из пощенски кутии в София и Пловдив.
Из разпит на Александър Димитров пред следовател Йордан Орманков, 1 ноем. 1968 г.
ВЪПРОС: Какво целяхте с разпространението на тези позиви?
ОТГОВОР: С разпространението на позивите ние искахме да покажем, че в България има недоволство от провежданата от властта политика и по-специално изпращането на наши войски в Чехословакия. По този начин ние изразявахме нашата солидарност и подкрепа на чешкото ръководство и чешкия народ.“ (Цялото подчертано с химикал, бел. моя С.Д.)
Комисия по досиета, ф. II съд., а.е. 3016, л. 165-166.
"Това е историята на трима 20-годишни студенти по история, които при новината за нахлуването на съветските войски в Чехословакия спонтанно решават да напишат и разнесат позиви из софийските улици, с позицията, че не са съгласни с този акт
....
Най-важното, според него, се крие в спонтанната реакция на тримата, която е израз на гражданско съзнание, което трябва да се съхранява и изразява и в днешно време.
„От името на Чешката република и Словашката република мога да кажа, че за нас това, което са направили тримата е героична постъпка и нещо, което никой не е очаквал.“ – казва в интервю за БНР Дагмар Остранска – директор на Чешкия културен център*, който е в основата на реализирането на комикса. Според нея, постъпката на тримата студенти и историческите обективни събития от тогава, за съжаление, сякаш не са достатъчно познати на повечето хора и това е била една от причините да осъществят проекта."
