Съблазен и изоставен: туризъмът и изменението на климата в Алпите

Във връзка с тази статия на Гардиян за климатичните промени и ефекта им върху туризма в Италианските Алпи, попаднах на един много интересен ресурс с информация за изоставени ски проекти най-вече около Куено и Торино в област Пиемонт в Италия.  Интересна, сложна тема, но дава много храна за размисъл като гледаме оголените чукари по уеб камерите от зимните ни курорти.

жалба срещу отнемането на 10 декара от Природен парк Витоша

Инициативата "Зелени закони" на Сдружение за изследователски практики днес внесе жалба срещу отнемането на 10 декара от територията на Природен парк "Витоша". За първи път в историята на парка, създаден през далечната 1934 г., площта му се намалява.  Решението е подписано от министъра на околната среда и водите Нено Димов и след административна и съдебна сага, продължила почти две години, е напът да влезе в сила, освен ако не бъде отменено от Върховния административен съд. Решението облагодетелства собствениците на два имота на територията на парка. Според публикации в пресата по-големият от двата имота (7,9 декара) е собственост на певицата Белослава. Интерес за изключването на този имот от границите на парка има от години, но това е било отказвано от всички досегашни министри на околната среда. Нено Димов обаче издава такава заповед, която след протести на природозащитници, отменя. Днес обаче тя отново е на дневен ред, след като съдът не признава оттеглянето на заповедта.  Сред мотивите, които от Зелени закони изтъкваме, са фактът, че намаляването на площта на Природен парк Витоша не е преминало обществени консултации с гражданите и юридическите лица, както изисква Административнопроцесуалният кодекс. То противоречи и на три европейски директиви и на Закона за защитените територии. Съгласно европейските директиви за околната среда, мярката е трябвало да бъде подложена и на екологична оценка, но и това не е направено. Заповедта на министър Димов нарушава и на Закона за защитените територии, който постановява, че опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях. Съгласно закона защитена територия би могла да бъде заличена, само ако едновременно са налице три предпоставки, а именно: защитените територии са напълно и необратимо унищожени или увредени,  не изпълняват предназначението си  не могат да бъдат прекатегоризирани. В същото време, министърът на околната среда и водите посочва следните мотиви за намаляване площта на защитената територия: 1. не отговарят на изискванията за защитена територия,  2. не представляват продължение на естествени екосистеми,  3. нямат характерни ландшафти и обекти на неживата природа Видно е, че в заповедта на министъра не се съдържат предвидените в Закона за защитените територии предпоставки за заличаване. В същото време, освен че не са релевантни към законовите изисквания, мотивите на министъра са и несъстоятелни - и двата имота представляват гора по смисъла на закона и това е установено във всички съдебни спорове.  От решение на Върховния административен съд става ясно, че и за двата имота предмет на обжалваната заповед има разработени и приети планове за застрояване и единствено режимът на природен парк Витоша, наложен от Плана за управление с който се забранява ново строителство в парка, не допуска тези планове да бъдат реализирани  и имотите – застроени.  С издаването на обжалваната заповед, министърът премахва ограниченията, които природният парк налага върху двата имота и се създава възможност те да бъдат застроени, в тях да се добиват полезни изкопаеми по открит способ, да се извършват голи сечи и т.н. Не на последно място, смятаме, че постановеното от министър Нено Димов отнемане на територии от площта на Природен парк Витоша би било опасен прецедент, който ще доведе до натиск и от други собственици на имоти и инвеститори, които ще поискат да "отхапят" апетитни парчета от парка с цел изграждане на луксозни имоти в планината, в близост до София. Природен парк Витоша е създаден преди 85 години и никога досега нито едно правителство не си е позволявало да намалява територията на парка. Разчитаме на съда да отмени незаконосъобразната заповед на министър Димов. Пълния текст на жалбата, можете да видите тук. . СДРУЖЕНИЕ ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРАКТИКИ  проект "

Черноморието, пак

Наблюдавайки поредната атака за застроявания по морето, се замислих за генезиса на този проблем.  В същност, на кого „дължим“ това унищожение? 

Кой е в основата, така хищнически да бъде завладяно крайбрежието?  

Безспорно това е конституционен проблем.  Защото именно Конституцията в своя чл.18, ал.1 , защитава крайбрежната плажна ивица.  Всеобщата полза осигуряване равен и свободен достъп до този ограничен природен ресурс е безспорен, но се отнася само до плажовете.  А защо така е ограничен, при това очевадно?

Крайбрежието е за крайно ограничен публичен ресурс, а конституционалистът ги ограничел още повече: При дължина на крайбрежието от 354 км, и средна ширина на крайбрежието 500 метра, говорим за някакви си 177 км² . За сравнение най-малкият национален парк – Пирин има площ от 400 км² . Страната ни заема 112 място (https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_length_of_coastline)  след Албания. Но този ресурс би трябвало да се опазва и заради своя рекреационен ресурс.  Защото благотворни ефекти на морски климат върху човешкото здраве няма как да бъдат усетени по-далеч от няколко стотин метра.

Така че правилно конституционният законодател е счел за необходимо да я осигури всекиму и да я обяви за изключителна държавна собственост.  Но защо се е ограничил само до плажовете. (евентуално около 200 км според Уикипедия).  След като единственият възможен носител на правото на собственост върху плажовете може да бъде само държавата, кое налага ограничаването на тази собственост само до пясъчните плажове и защо тази защита не се разспростира и върху скалите, фьордите (да и такива има, за щастие поне за сега в резерват Ропотамо), отвесите край Балчик, Тюленово и тн.  След като е безспорно ясно, че национална публичноправна значимост и всеобща полезност на крайбрежието няма как да бъде ограничена само до пясъчните плажове, защото нито климата, нито гледката, нито биологичното разнообразие, характерни именно за тази тясна гранична ивица между водата и сушата се изчерпва само и единствено с плажовете или дюните!  Кой и защо реши да го ограничи това?

Тук няма да полемизирам Решение №4 от 2000 г. на Конституционния съд, където са разяснени някои фундаментални принципни положения относно статута на крайбрежната плажна ивица според Конституцията.  Няма спор, че понятието "бряг" е по-широко от понятието "плаж", Конституцията обявява за изключителна държавна собственост не цялата крайбрежна ивица, а само плажовете (частта с пясъка).  Според бащите конституционалисти останалата част от крайбрежието не трябва да има конституционна защита и същата може свободно да бъде обект на частна собственост.  В мотивите на това решение от 2000 г., се посочва, че при приемане на чл.18, ал.1 от Конституцията във Великото народно събрание са обсъждани двете тези – за изключителна държавна собственост да се обяви цялата крайбрежна ивица или само плажната й част. Прието е, че изключителна държавна собственост ще бъде само плажната ивица. Конституционният законодател уж се е бил съобразил с обстоятелството, че по време на приемане на Конституцията има земи край морето, които са частна собственост и се ползват за стопански и други нужди, а целта на тази конституционна разпоредба не е да се национализира цялата земя по крайбрежието.

Това последно изречение разапели и моя интерес към темата.  Та нали Конституцията на Република България бе приета на 12 юли 1991 г. от 7 Велико народно събрание.  Че колко и какви земи край морето тогава са били частна собственост?  Тогава още Доган не беше собственик на пристанище без концесия!  Защо в решението се говори за национализация, след като черноморското крайбрежие така или иначе е било държавна собственост.  Та нали никога (тоест допреди 15тина година) дюните и скалите не са били частна собственост, просто защото не са били нито обработваема земя, нито са служили за нещо.  Масовият туризъм е по-ново явление от времето на Соца.  Нали за това имаме запазени понто-сарматски степи, защото това не е била обработваема земя, тоест не е имала собственик преди 1944г.  Защо тогава решението говори, че имало било частни земи?  Къде са били те?  Ако дори погледнете селищната система по Черноморското крайбрежие ще видите, че там има преселенци, озмлени навътре, че са били бедни и малобройни, че поминъкът свързан с морето и земеделието не е бил свързан с крайбрежната ивица. 

И се зарових в стенограмите на Седмото Велико Народно Събрание.  Ще отбележа, че те не са дигитализирани.  Но за сметка на това там срещнах имената на позабравени герои, чийто епични дела позбледняха в спомените ми.  Въобще времена, когато заседаниета приключваха към 10 вечерта, но пак се спореше за Белене, досиета и тн. За съжаление не открих именно тази стенограма, която ми трябва, за да видим аджба чий гениален мозък ни загроби и завеща този порок на крайбрежието.  И, убеден съм, този красен човек е още жив и може да го питаме: защо така постъпи?

И все пак частично осъдих МОСВ по ЗДОИ относно срещата на Нено с Жирардели

Р Е Ш Е Н И Е

№  2666

гр. София, 17.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 53 състав, в публично заседание на 09.04.2019 г. в следния състав:

СЪДИЯ: Стефан Станчев

Писмата на зам министър Йовев до Артекс за Златен ВЕК и някои уточнения от МРРБ

След целия шум около Златен век и Артекс, реших и аз да потърся малко информация по ЗДОИ на 28.03.2019г..  МРРБ отговориха в срок на 12.04.2019г.  Главния архитект на София и неговия ДАГ не благоволиха да отговорят, ще трябва да се гоним, няма как.

Все пак публикувам информацията, дано ви е от полза:

Оръжейният бос Лъчезар Динчев купи ски център „Картала”

https://struma.bg/%D1%82%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D1%81-%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BD/?fbclid=IwAR3R1tLZC5fSfy76vUzkAfPrIsbCppxdTQCjoO6QBIzd37S_uB6kWLO1YKk

Дата: 07.01.2019 / 20:47

от: Бизнес

Коментирай

( 2362)

Оръжейният бос от Сандански Лъчезар Динчев е новият собственик на ски център „Картала” над Благоевград. Днес е било извършено предаването на 92% от обекта от настоящия собственик – Българо-американска кредитна банка, в която над 49% държеше бившата премиерска приятелка Цветелина Бориславова, на адвокатите на Динчев. Предадени са хотелът и кабинковата въжена линия, на която преди години вися тогавашният премиер Сергей Станишев.

Така приключва сагата с един от най-оспорваните обекти, в които община Благоевград все още държи 8% във вид на апортна вноска. Преди година тя се опитала да продаде процентите на мощния благоевградски бизнесмен Иван Чапов, но до сделка не се стига. Нещата отидоха на държавно ниво и стана много сложно, бе кратък в коментара си Чапов по повод нереализираната сделка.

Историята на ски център „Картала” започва през 80-те години на миналия век, когато започва изграждане му в курортния комплекс Бодрост над Благоевград. Тогава около 190 декара от държавния горски фонд са предоставени за целта на община Благоевград.

През 2006 г. благоевградският бизнесмен Илия Ризов чрез фирмата си „Прима инвест БГ” ООД става съдружник на общината за апетитния обект. Разпределението на акциите е 92 за Ризов и 8% за общината. Бизнесменът тегли от банката кредит от 4 125 200 евро. През следващите 2 г. към същия са подписани 8 анекса. Срещу огромната сума Ризов залага незавършен средношколски лагер в землището на с. Бистрица с площ 400 кв.м, складова база в Благоевград, почивна станция в местността Бетоловото над Разлог, апартамент в Благоевград ведно с прилежащи тавански помещения, мазе и гараж, както и движими вещи, като машини за утъпкване на сняг, шевни машини, копирна техника, товарни автомобили и пр. Ипотеката обаче не включва построената начална станция на кабинковия лифт, която заедно със самото съоръжение е най-голямата инвестиция в курорта.

При влизането в съсобственост с общината на обекта Ризов получава 1488 кв.м общинска земя при началната станция на кабинковия лифт, 4-етажната прилежаща сграда и урегулирани поземлени имоти за подстанция и помпена станция, а делът на общината е на 4215 кв.м в местността Картала, предназначени за подземни гаражи.

Фирмата му „Прима инвест БГ” ООД получи разрешенията за строеж на кабинковия лифт през 2006 г., но още през 2007 г. прокуратурата е сезирана, че строителните разрешения са издадени без оценка за въздействие на околната среда, не е изградена проектираната междинна станция на четириседалковия кабинков лифт с обща дължина 3200 м при 1000 м денивелация, освен това незаконно е вдигната част от началната станция на лифта върху общински терен без съгласие на общината, която по онова време се ръководи от кмета Лазар Причкапов и заместника му по строителството Георги Милев. Не е без значение и фактът, че строителният надзор на обекта се извършва от фирмата на съпругата на зам. кмета Милев.

През септември 2008 г. незаконният лифт е пуснат в експлоатация, преди да бъде тестван и да получи разрешение за ползване. В него злополучно засяда премиерът Сергей Станишев, който е поканен за почетен гост. Със случая се заема Върховната административна прокуратура с подкрепата на неправителствените организации от Коалиция „За да остане природа“. Резултатът е тотално бягство от отговорност на компетентните държавни органи ДНСК и МОСВ. Въпреки че ВАП иска нищожност на разрешителните за строеж на лифта на Картала, РДНСК – Благоевград отказва да признае нищожността, което е оспорено от Окръжна прокуратура – Благоевград пред Административен съд – Благоевград. Съдът със съдебно решение отменя отказа на РДНСК – Благоевград. През септември 2009 г. РДНСК – Благоевград за втори път отказва да обяви разрешителните за строеж на лифта на Картала за нищожни по силата на чл. 146, т. 4 от АПК. Отказът на РДНСК е обжалван отново от благоевградската прокуратура, и пак с един ден закъснение след срока за обжалване. С определение №4074/22.03.2011 г. Върховният административен съд за втори път установява, че Окръжната прокуратура внася жалби за обявяване на строежа на лифта за незаконен и за премахването му като такъв ден след изтичане на процесуалните срокове. Тогава и наблюдателите на скандалния казус правят връзката с един от прокурорите в Окръжната прокуратура – Евгения Стоянова, която е съпруга на инвеститора в ски курорта Илия Ризов.

Безхаберието на държавните институции към спазването на законността достига своя връх на 30 декември 2009 г., когато местната власт и ДНСК подвеждат и министър-председателя Бойко Борисов да открие незаконния лифт на Бодрост – Картала, въпреки течащите прокурорски проверки, съдебно дело и отказ на екоминистерството да съгласува лифта.

През март 2011 г. делото по незаконното строителство на Картала бе прекратено заради пропуснат от прокуратурата срок за обжалване.

След като още в първите години Ризов спира да обслужва кредита, в опит да уредят финансовите си взаимоотношения с него от банката многократно правят опити чрез общината да осигурят по-добро покритие на отпуснатия и необслужван кредит, затова се стига до споразумение да се предприемат действия по узаконяване на допуснатите незаконни действия в обекта. Помага тогавашният кмет Костадин Паскалев, който съдейства за извършване на ОВОС-а и изготвяне на съответните документи за урегулиран поземлен имот за началната станция на кабинковия лифт, като вече е включена и незаконно застроената общинска част.

Вноски за покриване на кредита в банката обаче така и не постъпват и през 2011 г., само година след официалното откриване на ски център „Картала”, банковата институция слага ръка върху обекта, а малко по-късно започва продажба и на частните имоти на Илия Ризов – апартамент в стария мол, апартамента на брат му Михаил Ризов, който живее в Лондон, шивашки цех, средношколския лагер в Картала, който Ризов смяташе да превърне в хотел, и т.н.

През ноември 2015 г. банката дава под наем ски центъра за 3 г. на частни лица. За управител е назначен Евгени Руйков. Сменена е охранителната фирма на обекта, новата е „Джи ви“, която също е препоръчана от банката. Евгени Руйков обявява и доста амбициозните планове за курорта Картала, включващи направата на нови писти под връх Исмаилица, където се намира и последната станция на прословутия кабинков лифт, който реално бе втора употреба, внос от Швейцария. Нищо такова не се случи. И през юни 2016 г. кметът на Благоевград Атанас Камбитов „хвърли бомбата”, че община Благоевград била в напреднали преговори с Българо-американската кредитна банка, за да стане едноличен собственик на ски зона „Картала” в Рила планина. „Стигнахме до компромисна цена да намалим заема до 3 750 000 лева без ДДС, сумата  трябва да се изплати за 10 години на банката, а ние искаме да създадем общинска фирма, която да стопанисва съоръженията, както и хотела, за да развиваме ски туризъм и да модернизираме ски зоната”, обяви помпозно градоначалникът и продължи с общещанията: общината щяла да купи оръдия за изкуствен сняг, да удължи пистата, да даде възможност на частни инвеститори да строят хотели /но не повече от 3, за да се избегне презастрояването/, няколко заведения… Ако пък се окажело, че има държавни земи, общината щяла да предложи на държавата да ги прехвърли на общината, за да може спокойно да изгради центъра, който да направи Благоевград по-популярен и от Банско.

Камбитов декларира тогава още, че развитието на ски зона „Картала”  е част от мегапроекта „Спортен Благоевград”, който местната власт иска да реализира в областния център, след което рязко спря да говори за него.

Тази зима ски центърът за пръв път остана затворен. Неутъпканата ски писта с дължина 2000 м остана на разположение на шепа ентусиасти благоевградчани, които в събота и неделя качват до нея децата си с шейните, ски влекът с начална станция на 1400 м надморска височина обаче така и не бе пуснат. Тръгнаха слухове, че банката предложила на община Благоевград да изкупи ски центъра, но получила отказ. Официално потвърждение обаче няма. Последвало предложение към Иван Чапов той да купи целия ски център и да покрие банковия кредит на Илия Ризов. Явно междувременно банката е водила преговори и с Лъчезар Динчев, за да се стигне до днешната  продажба на зимното бижу на Благоевград – ски център „Картала”, намиращ се само на 27 километра от града. Както и да се развие по-нататък сагата, наивно е да се очаква, че новият стопанин на обекта ще развие някаква социална ценова политика, която действително да успее да привлече масово благоевградчани към пистите. А община Благоевград за пореден път загуби шанса си да направи едно работещо и печелещо общинско предприятие с няколко десетки работни места.

Въпреки опитите ни да се свържем с новия собственик на ски център „Картала”, не успяхме. По информация на хора от екипа му Л. Динчев е извън България.

Лъчезар Динчев е известна фигура в бизнеса в Пиринско от зората на демокрацията. 58-годишният днес Динчев беше изпълнителен директор на голямата оръжейна фирма „Армимекс“ до 1998 г., когато излезе от нея, но оттогава името му върви неизменно с уточнението „оръжеен бос”. Бизнесменът бе в управата още на „Благоевград-БТ“ и резиденцията на Тодор Живков в Сандански, както и във фирмите „Ай Джи Ем“ заедно с един от босовете на СИК Младен Михалев-Маджо, „Мак секюрити груп“, „Америкън експорт корпорейшън“. Изтегли се в София преди много години и в момента единственият му обект в региона е бившият хотел на „Балкантурист“ в град Мелник. През 2010 г. Динчев откупи правата на футболиста Румен Карадаков от „Видима” -Раковски и спомогна за картотекирането му в отбора, след което футболистът започна подготовка с „Вихрен” – Сандански, но за повече инвестиции в спорта от страна на санданчанина не се чу. 4 г. по-късно пък в Благоевград се заговори, че точно Лъчезар Динчев е поел структурирането в региоина на партията на експрезидента Георги Първанов АБВ. Въпреки това името му до момента никога не е било замесвано открито в политиката.

ВАНЯ СИМЕОНОВА