Още съдебна практика за ЮЛЕН

РЕШЕНИЕ

№ 6029
София, 09.05.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Искренна Величкова
изслуша докладваното
от съдиятаЕМИЛИЯ КАБУРОВА
по адм. дело № 13804/2017.


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител - адв.П., против Решение № 1599/20.10.2017 г. постановено по адм. дело № 244/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът: началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол" /РО"НСК"/ – Благоевград към РДНСК - ЮЗР, чрез пълномощника му - юрисконсулт А., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на [фирма], против Заповед № ДК-19-Бл-3/21.03.2017 г. на началника на РО"НСК" - Благоевград при РДНСК-ЮЗР, с която на основание чл. 178, ал. 5, вр.ал.1 ЗУТ, е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж: [наименование], в имот с идентификатор [номер] по КК на [населено място], м.[наименование], попадащ в туристическа и ски-зона с център [населено място], част от Национален парк "Пирин", община Банско, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е обсъдил подробно законовите предпоставки за издаване на заповедта на посоченото правно основание, като е приел, че в случая те са налице поради това, че е налице строеж от трета катогерия, който подлежи на приемане, същият не е въведен в експлоатация от компетентния орган и въпреки това се ползва към датата на съставяне на КА и заповедта. Обсъдил е и хипотезите на възможна "търпимост" на строежа, на основание §16, ал.1 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, като след обсъждане на доказателствата по делото, вкл.и заключението на СТЕ - основно и допълнително, е извел изводи за нетърпимост, поради недоказаност, че строежа е извършен преди 07.04.1987г., респ. в периода 02.01.2001г. - 31.03.2001г. Според съда строежът е извършен след 2007г., което изключва търпимостта му.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При изяснена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че описания в оспорената заповед строеж: [наименование], се ползва от касатора без да е въведен в експлоатация по установения от закона ред. Установено е и не се оспорва от страните, че строежът е III категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б."б" ЗУТ, поради което подлежи на приемане и въвеждане в експлоатация, чрез издаване на разрешение за ползване от органите на ДНСК, каквото в случая не е издадено.
Съгласно чл.178, ал.1 ЗУТ не се разрешава ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ЗУТ. Ползването на процесния строеж в нарушение на цитираната разпоредба от ЗУТ е дало основание на началника на РО"НСК"-Благоевград при РДНСК-ЮЗР, упълномощен със Заповед №РД-13-180/11.08.2014 г. на началника на ДНСК, да издаде оспорената заповед. Преди издаването й е съставен констативен акт № БК-698-III/09.03.2017 г., констатациите по който не са опровергани от касатора в първоинстанционното производство. Не са представени доказателства, че строежът е въведен в експлоатация от компетентните органи по чл. 177, ал. 2 ЗУТ, чрез издаване на разрешение за ползване.
Поради това възражението на касатора за нарушение на материалния закон е неоснователно. Крайните изводи на съда за наличието на строеж, за който се изисква въвеждане в експлоатация, както и изложените съображения за времето на извършването му, са правилни. Това следва от данните по делото: Акт за първоначален технически преглед с изпитание Рег.№БлВЛ 0036/15.12.2007 г. /на стр. 151/, в който е установена годината на производството на стационарния ски-влек по заводския номер от производителя DOPPELMAYR – заводски №[номер] от 2007 г. и Констативен протокол №ЮЗР16-55-3/27.04.2016 г. /стр.30/, установяващ цялостното демонтиране на съоръжението, с изключение на четири стълба без въже и задвижващ механизъм; Позовавайки се на тях, при липсата на други доказателства, установяващи времето на извършване на строежа във вида и параметрите по съставения КА от 09.03.2017г. /дължина на лифта 640 м., с 11 бр. междинни стоманени стълбове с р/ри 25/25 см. и Н = 6,5 м./ правилно е прието от решаващия съд, че строежа е изграден след 27.04.2006г, който период изключва възможността строежа да е търпим, в някоя от хипотезите на §16, ал.1 ПР ЗУТ или на §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ за да не подлежи на забрана за ползване.
Изложеното опровергава оплакването на касатора, поддържано и в първата инстанция, че строежа е изграден през 80–те години и следователно е търпим. След като строежът е бил демонтиран в по-голямата си част към 27.04.2016г. / датата на съставане на КП - стр.30/, без 4 бр. стълба, заемащи около 150 м. от лифта, това означава, че след тази дата по него са извършени СМР за да добие вид на строеж, с описанието по съставения КА от 09.03.2017г. Независимо дали се касае за нов строеж, основен ремонт или реконструкция, по смисъла на §5, т.38, т.42 или т.44 от ДР ЗУТ, както правилно е прието от съда, за това строителство след 27.04.2006г. се изисква РС, приемане и разрешение за ползване, каквито не са представени от касатора. Поради това и липсата на търпимост на строежа, крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорения акт, са правилни.
Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви. При постановяване на решението си съдът е обсъдил релевантните за делото факти и обстоятелства и е изложил мотиви - фактически и правни изводи, обосноваващи крайния му акт. Правилно законосъобразността на оспорения административен акт е обоснована с наличието на материалноправните предпоставки на чл. 178, ал. 5, вр.с ал.1 ЗУТ, въз основа на които е забрането ползването на строежа и които поради това е бил длъжен да изследва. По онези доводи и факти, които нямат отношение към тази разпоредба, съдът не дължи изследване, респ. излагане на мотиви. С оглед на това, обжалваното решение не е неправилно на посоченото основание.
Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
При този резултат и направеното искане в писменото становище на ответника за разноски, на същия се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.с чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,



РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1599/20.10.2017 г. постановено по адм. дело № 244/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], с ЕИК[ЕИК], да заплати на РДНСК - ЮЗР, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.