Маниерът на управление е авторитарен, нещата не се обсъждат, а се спускат по вертикала
|
Мнения, Интервюта
21.05.2018, 7:40 ч.
На
9 май БНТ освободи дългогодишния си главен продуцент Роберт Ковачев.
Решението на новия управителен съвет на телевизията, ръководена от
Константин Каменаров, е било взето още на 24 април, но не е било сведено
до знанието на Ковачев. След като заповедта стана факт, той коментира,
че не е запознат с мотивите за освобождаването си. Неофициално от БНТ
разказаха тогава, че част от причините са, че Ковачев бунел духовете в
„Денят започва с култура“ – единственото тясно профилирано предаване за
култура в българския ефир, чийто екип излезе на протест срещу новия
програмен директор на телевизията Емил Кошлуков. Ковачев е автор на
успешните формати "Референдум“ и „История БГ“. Седмици по-късно той
разказва в интервю за Клуб Z защо според него е освободен от БНТ след дългогодишна работа.
- Г-н Ковачев, изминаха седмици, откакто новото ръководство на БНТ ви освободи от работа, разбрахте ли с какви мотиви?
Не са длъжни да посочат мотиви, мога само да подозирам. Не ми беше оказана честта да ми бъде казано в очите. С Константин Каменаров се познаваме от над двадесет години и колкото и да е неудобно, смятам, че в един такъв момент е редно нещата да се кажат поне tet a tet.
- Единодушно ли е било взето това решение от членовете на управителния съвет?
Не мога да знам и не съм задавал въпроси. Какво значение има, актът е извършен.
- И до днес никой не е разговарял с вас?
Не.
- Как си обяснявате вие освобождаването си?
С несходство във вижданията за начина, по който се случват нещата в телевизията. Когато Каменаров стана генерален директор на БНТ, бе посрещнат като човек от бранша, човек от „Голямата бяла къща“, който знае за какво става дума, познава процесите, макар и бегло, през последните години. Беше посрещнат с надежда, не като чуждо тяло.
- Имахте ли генерални разминавания по някакви въпроси в процеса на работа?
Имали сме, естествено. Най-фрапиращият случай беше, когато сменихме една тема на предаването „Референдум“ - за втория лифт в ски зоната в Банско. Вече бяха поканени гостите. Предаването започва да се прави в четвъртък (излъчва се всеки вторник вечерта, б.р.) като в понеделник се канят коментаторите. В последния момент бях извикан и ми беше обяснено, че такава тема няма. Разговорът беше проведен пред много свидетели, в т.ч. членове на управителния съвет и шефа на дирекция „Информация“ тогава. На моята реплика, че тази тема не се прави за първи път, знаем кои са подходящите гости за нея, знаем, че не се прави лесно и винаги има външен натиск, ми беше обяснено, че няма такава тема.
- Кога се случи това – преди или след като Емил Кошлуков
показа среден пръст в ефир като демонстрация по повод протестите на
природозащитниците срещу начина, по който БНТ отразява темата „Пирин“?
В края на октомври м.г., т.е. преди. Може би още тогава трябваше да напусна. Но си обясних случая с неопитността на Каменаров като генерален директор - да удържа на натиск в такива моменти. Казах му, че предшественичката му Вяра Анкова устоя преди две години на такъв натиск. Защото наистина генералният директор е подложен на голям натиск от всички страни, няма какво да си правим илюзии. Продължих да храня надежди, че това просто е случайно. Вече мисля, че не е.
- И никакви аргументи не реабилитираха темата с втория лифт?
На своя глава поръчах изследване на „Алфа рисърч“ (социологическата агенция, която мери обществените нагласи по темите на „Референдум“, б.р.). То показа, че около 70% от анкетираните подкрепят изграждането на втори кабинков лифт над Банско. Десетина дни по-късно, след като бе решено, че темата се сменя, тогавашният шеф на дирекция „Информация“ Константин Кисимов от името на Каменаров поиска да пуснем същите данни, но за новините. Казах му, че това може да стане само с позволението на социологическата агенция и с посочване на датата, на която е направено проучването, защото обстоятелствата може да са се променили, съответно и нагласите на хората и едно изследване без вярната дата може да бъде счетено за манипулация. В крайна сметка го публикувахме в новините с изрично посочване на датата.
Но знаете ли кое е най-трудното нещо в една телевизия, когато ти свалят темата в последния момент?
- Да върнеш гостите.
Точно така. А аз трябваше да върна Боян Петров, светла му памет. Тогава той подходи с голямо благородство. Каза само: „Няма проблем, когато ни поканите – тогава.“ Казват, че нямало незаменими хора. Има – Боян Петров.
След тази ситуация повече не сме говорили с Каменаров. Имаше още случаи на подобна намеса в работата, неприятни, но не и радикални.
В „Референдум“ сме имали проблеми, обсъждания, спорове, караници, смяна на теми, когато сметнеш, че нямаш подходящи събеседници и прочее, но всичко се обсъжда в процес на диалог. Никой не е отсичал „няма такава тема“.
- Опонентите ви в БНТ твърдят, че от времето на Вяра Анкова като генерален директор в телевизията има изградена вътрешна система за оценка на предаванията, според която 70 на сто от тях към днешна дата трябва да бъдат спрени. Което кореспондира с вашата успеваемост на поста.
Има метрична система за оценка, която е изработена от търговска дирекция, но няма такива фрапиращи заключения. Последното тестване на предаванията беше преди новата програмна схема. За две беше посочено, че трябва да отпаднат. Но това не са 70%. Всички документи се пазят, останалото са абсолютни импровизации.
- Има твърдения и че сте разбунвали духовете сред колегите си
от „Денят започва с култура“, които излязоха на протест срещу Кошлуков
заради оказван им натиск.
Единственото, с което съм ги разбунвал, е да правя добро предаване – да бъдат критични, да правят теми, по които има дебати.
По отношение на протеста колегите ми се обадиха, когато вече бяха решили да изразят позицията си. Когато Кошлуков ги притискаше да изписват Емил Джасим не като учител по история, а като активист на „Да, България“. Емил Джасим бе поканен като историк по темата за изучаването на комунизма и никой в този момент не е мислел за него като за член на политическа партия. Каниш човек не за да го питаш какви са последните решения от конгреса на партията му, а по естеството на темите, с които се занимава.
Тогава от екипа на предаването казаха, че ще правят протест и аз ги подкрепих, защото решението им беше правилно. Сами си написаха и декларацията. За съжаление това беше последният акт на смелост от тяхна страна.
Властта трябва да има търпение и здрав стомах. Трябва постепенно да смели всички, които се опитват да протестират, да вдигнат глава, да нададат глас. Когато бавно ги мачкаш, в един момент хората спират да се бунтуват.
- Тоест вашето уволнение трябваше да послужи за назидание?
Ще се види. Нормално е хората да се страхуват, да изпитват съмнения. Нормално е също така и някои хора да не ме харесват. Аз не съм революционер, също съм бил конформист. В определени моменти съм знаел докъде мога да стигна и какво да направя. Рано или късно, по един или друг начин казвам какво е мнението ми.
- Вярно ли е, че Каменаров е призовал за оставки още с встъпването си в длъжност - ако някой прецени, че не може да работи с него.
И да е имало такъв призив, то е бил на ниво директори. Но всички, които ме познават, знаят, че не съм заковал и един пирон в моя кабинет. Картините ми бяха облегнати по стените. Да бъда на този пост не ми е било мечта, напротив – от много административна работа често не ми оставаше време да се занимавам с други идеи за проекти.
- Обиден ли сте?
Хем съм обиден, хем съм доволен. Започнах в телевизията през 1994 година, бил съм редактор на Каменаров, когато водеше новините в Ефир 2. С този човек имам някаква биография.
- Предусещахте ли, че това може да се случи.
Разбира се, особено след случая с Банско и след идването на Емил Кошлуков, което смятам за абсолютно демонстративно показно накъде ще се развива телевизията.
- Накъде?
Още преди Коледа м.г. Кошлуков се заяде с „Денят започва с култура“ - че сме направили обзорна тема за свободата на словото, вземайки повод от тогавашната класация на „Репортери без граници“, според която бяхме на 109-о място, сега 111-о. Започна да прави анализ на предаването. Втренчи се в него, защото има някаква доза свободомислие.
Нещата станаха съвсем видими, след като направихме темата за „Бялата книга“ за състоянието на българската журналистика, като отразихме всички коментари по въпроса, показахме и декларацията на в. „24 часа“, а аз казах на колегите да оставят темата отворена за следващи дебати. Тогава Кошлуков попита: „А защо не направихте материал и за книжките на вестник „Телеграф“ за Иво Прокопиев?“
- Можете ли да кажете, че върху журналистите от БНТ се упражнява натиск?
Натискът не се изразява в пряко нареждане какво да се прави или не, а в това, че когато се направи една такава публична екзекуция, тя трябва да служи за назидание на всички.
Важните решения се спускат отгоре по вертикала, не се обсъждат с хората. От идването на Кошлуков насам няма продуцентски съвети, които се правеха всяка седмица и на тях се вземаха координационни решения за предаванията. Това са важни неща за редакционния живот и те вече изчезнаха. Той започна да вика продуцентите или водещите поотделно и така да оказва влияние. Има авторитаризъм в този подход. Действа се реваншистки спрямо останалите от предишното ръководство кадри. А хората искат да работят, да участват, да си кажат мнението. Ние сме хора с опит, не сме хванати от улицата.
- Говори се и за финансови злоупотреби на дребно в БНТ. Отделно АДФИ ще проверява цялата дейност на телевизията.
Нека. Аз поне имам чиста съвест. През годините съм управлявал чрез моите подписи милиони левове и знам, че не съм подписал нещо, за което ще взема пари под масата. Като главен продуцент се подписвам, след като изпълнителният продуцент е сключил договор. След него се подписва делегираният продуцент и накрая съм аз. Подозирам, че е възможно някой някъде да е направил някаква кокошкарска история за 20 лева. Но, при положение че подписвам огромен обем от документи, човек не може да провери всяка буква. Всичко това обаче се проверява във финансова дирекция, като преди това е имало и подпис на юрист. Аз се подписвам чак накрая. И въпреки че тази процедура ме защитава по някакъв начин, знам, че и една стотинка не съм откраднал. Единствените пари, които съм искал да вземам, независимо от извънреден труд и работа по други предавания, са били само за „Референдум“.
- Прецедент ли е служители в телевизията на щат да вземат и хонорари?
Има заповед на генералния директор, с която се позволява щатни служители да получават и хонорари и аз не съм единственият, който попада в обхвата й. В моя случай хонорарът за „Референдум“ ми беше предложен преди 9 години, когато започна предаването. Не съм искал или настоявал. Създал съм и „История БГ“ и изобщо не ми е хрумвало да поставям въпроси за заплащане. Направил съм концепцията за „Зелената линейка“, участвал съм във „Великите българи“, „Големият избор“, „Кауза.bg”. Винаги съм искал само изработеното и нищо повече. Оттук нататък мога само да давам.
Когато искаш да кажеш нещо честно, пази се – срещу теб се изправя системата.
- Какво се случва с „Референдум“, марката за което сте регистрирали вие?
Парадоксалното е, че я регистрирах, за да предпазя предаването от другите телевизии, а не от моята собствена. В момента проучвам авторските си права. Казва ми се, че съм бил на щат, когато съм измислил това предаване. Ще обсъдя с адвокати какво да правя. Да съдя телевизията не ми е любимото занимание.
Иначе ми предложиха да остана в „Референдум“ на хонорар. Но им казах, че няма как да съм излишен за цялата телевизия, а да искат да остана само за това предаване. Предложих им да работя за „Референдум“ за без пари, срещу символичен хонорар от 1 лев. Човек трябва да има достойнство. За мен парите в случая не са важни, оценката за това, което си направил е важното.
- Обмисля ли се смяна на името на предаването, ако се наложи?
Защо? Защо ще съсипят едно предаване, което удържа в ефир вече близо 10 години? То успя да устои на фона на търговските медии, когато на гърба му вървят популярни риалити формати.
- Оттук нататък?
За мен това уволнение е комплимент. Те ми казват: „Ти си различен от нас и не искаме да работим с теб.“ Благодаря ви, че ме признахте! Един приятел ми се обади и ми каза: „Виж какво, негативното признание в България е най-доброто признание.“ Аз съм създал две предавания, които са в праймтайма на телевизията – „История БГ“ и „Референдум“. Като не искат да имат такъв човек до себе си – прав им път. Естествено, захващам се с нови проекти. Сега поне имам свободата и не съм затрупан с административна работа.
- Г-н Ковачев, изминаха седмици, откакто новото ръководство на БНТ ви освободи от работа, разбрахте ли с какви мотиви?
Не са длъжни да посочат мотиви, мога само да подозирам. Не ми беше оказана честта да ми бъде казано в очите. С Константин Каменаров се познаваме от над двадесет години и колкото и да е неудобно, смятам, че в един такъв момент е редно нещата да се кажат поне tet a tet.
- Единодушно ли е било взето това решение от членовете на управителния съвет?
Не мога да знам и не съм задавал въпроси. Какво значение има, актът е извършен.
- И до днес никой не е разговарял с вас?
Не.
- Как си обяснявате вие освобождаването си?
С несходство във вижданията за начина, по който се случват нещата в телевизията. Когато Каменаров стана генерален директор на БНТ, бе посрещнат като човек от бранша, човек от „Голямата бяла къща“, който знае за какво става дума, познава процесите, макар и бегло, през последните години. Беше посрещнат с надежда, не като чуждо тяло.
- Имахте ли генерални разминавания по някакви въпроси в процеса на работа?
Имали сме, естествено. Най-фрапиращият случай беше, когато сменихме една тема на предаването „Референдум“ - за втория лифт в ски зоната в Банско. Вече бяха поканени гостите. Предаването започва да се прави в четвъртък (излъчва се всеки вторник вечерта, б.р.) като в понеделник се канят коментаторите. В последния момент бях извикан и ми беше обяснено, че такава тема няма. Разговорът беше проведен пред много свидетели, в т.ч. членове на управителния съвет и шефа на дирекция „Информация“ тогава. На моята реплика, че тази тема не се прави за първи път, знаем кои са подходящите гости за нея, знаем, че не се прави лесно и винаги има външен натиск, ми беше обяснено, че няма такава тема.
В края на октомври м.г., т.е. преди. Може би още тогава трябваше да напусна. Но си обясних случая с неопитността на Каменаров като генерален директор - да удържа на натиск в такива моменти. Казах му, че предшественичката му Вяра Анкова устоя преди две години на такъв натиск. Защото наистина генералният директор е подложен на голям натиск от всички страни, няма какво да си правим илюзии. Продължих да храня надежди, че това просто е случайно. Вече мисля, че не е.
- И никакви аргументи не реабилитираха темата с втория лифт?
На своя глава поръчах изследване на „Алфа рисърч“ (социологическата агенция, която мери обществените нагласи по темите на „Референдум“, б.р.). То показа, че около 70% от анкетираните подкрепят изграждането на втори кабинков лифт над Банско. Десетина дни по-късно, след като бе решено, че темата се сменя, тогавашният шеф на дирекция „Информация“ Константин Кисимов от името на Каменаров поиска да пуснем същите данни, но за новините. Казах му, че това може да стане само с позволението на социологическата агенция и с посочване на датата, на която е направено проучването, защото обстоятелствата може да са се променили, съответно и нагласите на хората и едно изследване без вярната дата може да бъде счетено за манипулация. В крайна сметка го публикувахме в новините с изрично посочване на датата.
Но знаете ли кое е най-трудното нещо в една телевизия, когато ти свалят темата в последния момент?
- Да върнеш гостите.
Точно така. А аз трябваше да върна Боян Петров, светла му памет. Тогава той подходи с голямо благородство. Каза само: „Няма проблем, когато ни поканите – тогава.“ Казват, че нямало незаменими хора. Има – Боян Петров.
След тази ситуация повече не сме говорили с Каменаров. Имаше още случаи на подобна намеса в работата, неприятни, но не и радикални.
В „Референдум“ сме имали проблеми, обсъждания, спорове, караници, смяна на теми, когато сметнеш, че нямаш подходящи събеседници и прочее, но всичко се обсъжда в процес на диалог. Никой не е отсичал „няма такава тема“.
- Опонентите ви в БНТ твърдят, че от времето на Вяра Анкова като генерален директор в телевизията има изградена вътрешна система за оценка на предаванията, според която 70 на сто от тях към днешна дата трябва да бъдат спрени. Което кореспондира с вашата успеваемост на поста.
Има метрична система за оценка, която е изработена от търговска дирекция, но няма такива фрапиращи заключения. Последното тестване на предаванията беше преди новата програмна схема. За две беше посочено, че трябва да отпаднат. Но това не са 70%. Всички документи се пазят, останалото са абсолютни импровизации.
Единственото, с което съм ги разбунвал, е да правя добро предаване – да бъдат критични, да правят теми, по които има дебати.
По отношение на протеста колегите ми се обадиха, когато вече бяха решили да изразят позицията си. Когато Кошлуков ги притискаше да изписват Емил Джасим не като учител по история, а като активист на „Да, България“. Емил Джасим бе поканен като историк по темата за изучаването на комунизма и никой в този момент не е мислел за него като за член на политическа партия. Каниш човек не за да го питаш какви са последните решения от конгреса на партията му, а по естеството на темите, с които се занимава.
Тогава от екипа на предаването казаха, че ще правят протест и аз ги подкрепих, защото решението им беше правилно. Сами си написаха и декларацията. За съжаление това беше последният акт на смелост от тяхна страна.
Властта трябва да има търпение и здрав стомах. Трябва постепенно да смели всички, които се опитват да протестират, да вдигнат глава, да нададат глас. Когато бавно ги мачкаш, в един момент хората спират да се бунтуват.
Ще се види. Нормално е хората да се страхуват, да изпитват съмнения. Нормално е също така и някои хора да не ме харесват. Аз не съм революционер, също съм бил конформист. В определени моменти съм знаел докъде мога да стигна и какво да направя. Рано или късно, по един или друг начин казвам какво е мнението ми.
- Вярно ли е, че Каменаров е призовал за оставки още с встъпването си в длъжност - ако някой прецени, че не може да работи с него.
И да е имало такъв призив, то е бил на ниво директори. Но всички, които ме познават, знаят, че не съм заковал и един пирон в моя кабинет. Картините ми бяха облегнати по стените. Да бъда на този пост не ми е било мечта, напротив – от много административна работа често не ми оставаше време да се занимавам с други идеи за проекти.
- Обиден ли сте?
Хем съм обиден, хем съм доволен. Започнах в телевизията през 1994 година, бил съм редактор на Каменаров, когато водеше новините в Ефир 2. С този човек имам някаква биография.
- Предусещахте ли, че това може да се случи.
Разбира се, особено след случая с Банско и след идването на Емил Кошлуков, което смятам за абсолютно демонстративно показно накъде ще се развива телевизията.
- Накъде?
Още преди Коледа м.г. Кошлуков се заяде с „Денят започва с култура“ - че сме направили обзорна тема за свободата на словото, вземайки повод от тогавашната класация на „Репортери без граници“, според която бяхме на 109-о място, сега 111-о. Започна да прави анализ на предаването. Втренчи се в него, защото има някаква доза свободомислие.
Нещата станаха съвсем видими, след като направихме темата за „Бялата книга“ за състоянието на българската журналистика, като отразихме всички коментари по въпроса, показахме и декларацията на в. „24 часа“, а аз казах на колегите да оставят темата отворена за следващи дебати. Тогава Кошлуков попита: „А защо не направихте материал и за книжките на вестник „Телеграф“ за Иво Прокопиев?“
Натискът не се изразява в пряко нареждане какво да се прави или не, а в това, че когато се направи една такава публична екзекуция, тя трябва да служи за назидание на всички.
Важните решения се спускат отгоре по вертикала, не се обсъждат с хората. От идването на Кошлуков насам няма продуцентски съвети, които се правеха всяка седмица и на тях се вземаха координационни решения за предаванията. Това са важни неща за редакционния живот и те вече изчезнаха. Той започна да вика продуцентите или водещите поотделно и така да оказва влияние. Има авторитаризъм в този подход. Действа се реваншистки спрямо останалите от предишното ръководство кадри. А хората искат да работят, да участват, да си кажат мнението. Ние сме хора с опит, не сме хванати от улицата.
- Говори се и за финансови злоупотреби на дребно в БНТ. Отделно АДФИ ще проверява цялата дейност на телевизията.
Нека. Аз поне имам чиста съвест. През годините съм управлявал чрез моите подписи милиони левове и знам, че не съм подписал нещо, за което ще взема пари под масата. Като главен продуцент се подписвам, след като изпълнителният продуцент е сключил договор. След него се подписва делегираният продуцент и накрая съм аз. Подозирам, че е възможно някой някъде да е направил някаква кокошкарска история за 20 лева. Но, при положение че подписвам огромен обем от документи, човек не може да провери всяка буква. Всичко това обаче се проверява във финансова дирекция, като преди това е имало и подпис на юрист. Аз се подписвам чак накрая. И въпреки че тази процедура ме защитава по някакъв начин, знам, че и една стотинка не съм откраднал. Единствените пари, които съм искал да вземам, независимо от извънреден труд и работа по други предавания, са били само за „Референдум“.
- Прецедент ли е служители в телевизията на щат да вземат и хонорари?
Има заповед на генералния директор, с която се позволява щатни служители да получават и хонорари и аз не съм единственият, който попада в обхвата й. В моя случай хонорарът за „Референдум“ ми беше предложен преди 9 години, когато започна предаването. Не съм искал или настоявал. Създал съм и „История БГ“ и изобщо не ми е хрумвало да поставям въпроси за заплащане. Направил съм концепцията за „Зелената линейка“, участвал съм във „Великите българи“, „Големият избор“, „Кауза.bg”. Винаги съм искал само изработеното и нищо повече. Оттук нататък мога само да давам.
Когато искаш да кажеш нещо честно, пази се – срещу теб се изправя системата.
- Какво се случва с „Референдум“, марката за което сте регистрирали вие?
Парадоксалното е, че я регистрирах, за да предпазя предаването от другите телевизии, а не от моята собствена. В момента проучвам авторските си права. Казва ми се, че съм бил на щат, когато съм измислил това предаване. Ще обсъдя с адвокати какво да правя. Да съдя телевизията не ми е любимото занимание.
Иначе ми предложиха да остана в „Референдум“ на хонорар. Но им казах, че няма как да съм излишен за цялата телевизия, а да искат да остана само за това предаване. Предложих им да работя за „Референдум“ за без пари, срещу символичен хонорар от 1 лев. Човек трябва да има достойнство. За мен парите в случая не са важни, оценката за това, което си направил е важното.
Защо? Защо ще съсипят едно предаване, което удържа в ефир вече близо 10 години? То успя да устои на фона на търговските медии, когато на гърба му вървят популярни риалити формати.
- Оттук нататък?
За мен това уволнение е комплимент. Те ми казват: „Ти си различен от нас и не искаме да работим с теб.“ Благодаря ви, че ме признахте! Един приятел ми се обади и ми каза: „Виж какво, негативното признание в България е най-доброто признание.“ Аз съм създал две предавания, които са в праймтайма на телевизията – „История БГ“ и „Референдум“. Като не искат да имат такъв човек до себе си – прав им път. Естествено, захващам се с нови проекти. Сега поне имам свободата и не съм затрупан с административна работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар