НАТУРА ЗОНАТА „РЕКА ВЪЧА-ТРАКИЯ“ Е В ОПАСНОСТ

  Натура зоната „Река Въча-Тракия" е в опасност. На 22-ри декември 2017 г., петък, от 9.00 ч. в гр. Стамболийски ще заседава Общинският съвет с внесена като предложение за дневния ред точка за изготвяне на ПУП на кариера в местността Узунпара на левия бряг на река Въча до село Йоаким Груево, част от Натура-зоната. Искането е на фирма „Баластриери" ЕООД. Дружеството няма предоставена концесия от Министерството на енергетиката, но въпреки това противозаконно настоява да му се изготви ПУП за кариера и през ноември вече е започнало незаконен добив на баластра чрез набези с багери и камиони в Натура-зоната. Продължаването на тази инвазия ще доведе до унищожаване на европейското природно наследство в местността Узунпара и до загиване на стотици декари насаждения поради спад на подпочвените води и като резултат – лишаване на местното население от поминък.  

 

Българският център за зелена икономика призовава земеделските стопани от Община Стамболийски, природозащитниците и медиите да покажат с присъствието си на сесията на Общинския съвет, че обществеността няма да допусне пренебрегване на обществения интерес за сметка на частни грабители с багери и камиони.

Български център за зелена икономика

Решение по делото за ВЕЦ Пребойница

РЕШЕНИЕ

№ 9093
София, 11.07.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести юни в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ТОДОР ТОДОРОВ ДИМАНА ЙОСИФОВА

при секретар	Росица Тодорова	и с участието
на прокурора	Любка Стамова	изслуша докладваното
от съдията	ДИМАНА ЙОСИФОВА
по адм. дело № 2268/2017.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], гр. [населено място], срещу решение № 6972/10.11.2016 г. по адм. д. № 2572/2016 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № СО-57-П/07.12.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради несъобразяване с действителната фактическа обстановка по спора. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспореното решение на директора на РИОСВ-София като неправилно и незаконосъобразно. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът по касационна жалба - директорът на РИОСВ - София, не взима становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е депозирана от лице с правен интерес, подадена е в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че обжалваното решение на директора на РИОСВ, с което е прекратена процедурата по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване незащитените зони по реда на Глава Шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) по отношение изменение на инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ "П.", е издадено от компетентен орган на основание чл. 2а от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (НУРИОВОС). Оспореният акт отговаря на изискванията за форма, спазени са административнопроизводствените правила, актът е съответен на материалния закон и целта на закона. Така постановеното решение е правилно.
Правилно съдът е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган ( в случая басейнова дирекция) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Видно от представените доказателства по делото директорът на РИОСВ-София, в съответствие с правомощията си по чл. 4а от НУРИОВОС изпраща уведомление до директора на Басейнова дирекция „Дунавски район" за становище относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения като несъмнено в случая инвестиционното предложение е свързано с ползване на река П..
Директорът на съответната басейнова дирекция в срок до 7 дни от получаване на искането изпраща становището си до съответния компетентен орган, което съдържа заключение за допустимостта на инвестиционното предложение спрямо мерките за постигане добро състояние на водите, определени в плана за управление на речния басейн, като при заключение за недопустимост се посочват конкретните мерки с ограничения и забрани. Посочената процедура е изпълнена и недопустимостта на инвестиционното предложение е обективирана_ в писмо с изх. № 5496/12.10.2015г., на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район". Следователно прекратяването на процедурата по преценка на необходимостта от ОВОС се явява законосъобразна.
Неоснователни са доводите на касатора, че административното производство не следва да се прекратява като не бъде съобразено цитираното становище на Басейнова дирекция „Дунавски район" поради наличието на пдедхождащи го разрешение за водовземане от повърхностен воден обект № 100845/07.03.2005 г. и решение № 1499/09.12.2014 г. за изменение и продължаване на срока на това разрешение. Към касационната жалба са представени и допълнителни доказателства в подкрепа на това становище, а именно разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 12140045/16.11.2012 г. и Решение № 61-ПР/2004 г. за преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда със заключение да не се извършва ОВОС. Както правилно посочва първоинстанционният съд прекратената процедура е образувана поради предприети действия по изменение на инвестиционното намерение, поради което и становището на Басейнова дирекция, което представлява основание за издаване на оспореното решение на директора на РИОСВ-София, се съобразява именно с това изменение. В този смисъл не са противопоставими актовете, издадени в предходни процедури по повод същото инвестиционно намерение но на по- ранен етап , при които не са взети предвид исканите изменения в инвестиционното намерение.
Безспорно установено е, че жалбоподателят е възложител по инвестиционно предложение /ИП/ за изграждане на малка напорна ВЕЦ на р. Пребойница, за което е изготвено решение от 2004 за липса на необходимост от ОВОС. Впоследствие при констатирано строителство в несъответствие с параметрите на инвестиционното предложение е направено уведомление по чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС във вр. с чл.4, ал.1 от Наредбата за ОВОС за изменение на параметрите предвид заповед за принудителна административна мярка/ПАМ/ и указание за провеждане на процедурите за преценка на необходимостта от ОВОС, респективно оценка на съвместимост относно извършените промени.| Поради това позоваването на предходното решение за липса на необходимост от ОВОС е неоснователно и не променя законосъобразността на основанието за провеждане на последващата процедура. На основание чл. 93, ал.З във вр. с ал.1 т.2 от ЗООС и поради изискването за преценка по ОВОС за всяко изменение на ИП съгласно приложение 2, което е одобрено и законосъобразно е започнала процедурата. В съответствие с чл.4а от Наредбата за ОВОС е получено становище от Басейнова дирекция "Дунавски район" относно недопустимост на намерението спрямо режимите по утвърдените планове за управление на речните басейн /ПУРБ/ и за управление на риска при наводнения, както и във връзка със забраните за водовземане по чл.118-ж, ал.4 и 5 от Закона за водите/ЗВ/. Инвестиционното предложение попада в зона на защита на водите /чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ/, т.к. е в защитена зона BG 040 „Западна Стара планина и Предбалкан", за което е предвидена мярка BG 1 МВ038 „Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ. В ПУРБ са предвидени мерки 7.1.4. и 7.1.9., отнасящи се за запазване и постигане на добро състояние на водите и зоните за защита, вкл. и 7.1.3 относно защитена зона река Искър.
Съгласно ПУРБ за повърхностно водно тяло - категория река по поречието на Искър са относими посочените мерки за постигане на целите по чл.156а от ЗВ, при което е направен извод за недопустимост на изграждане и експлоатация на ВЕЦ с оглед целите на запазване на околната среда и специално на запазване и постигане на добро състояние на водите. Зоната от водното тяло, която се намира в защитените територии и зони, определени за опазване на местообитания и видове, е и зона за защита на водите съгласно чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ, а това води до наличие на основание за забрана на водовземане от повърхностни води за производство на електрическа енергия - чл.118 ж., ал.1, т.4 и 5 и Закона за водите. Съгласно чл.2а, ал.2 от Наредбата за ОВОС процедурата по ОВОС се прекратява на всеки етап от нея при потвърдена от специализирания компетентен орган /в случая Басейнова дирекция "Дунавски район"/ недопустимост на ИП спрямо действащи нормативни или административни актове. От събраните по делото доказателства се установява недопустимост на ИП . Налице е нарушение на предвидените в ПУРБ мерки, което формира и фактическия състав на чл.2-а, ал.2 във вр. с чл.4а, ал.1 от НУРИОВОС.
Настоящият състав на ВАС, шесто отделение, приема, че е изпълнено и изискването по чл.4-а, ал.1 от НУРИОВОС, което предвижда, че ако ИП е свързано с водовземане от повърхностни води като се касае за ползване на воден обект по смисъла на ЗВ директорът на съответната Басейнова диреция следва да даде становище по чл.155, ал.1, т.23 от Закона за водите относно допустимостта на ИП спрямо релевантните режими. Предвид изготвеното становище, което е за недопустимост, правилно и в съответствие със законовата норма е прекратена процедурата. Доводите на касационния жалбоподател за необсъждане на разрешително за строеж и за ползване на воден обект са неоснователни, т.к. извършеното съобразно тях строителство е било в несъответствие с параметрите на ИП, одобрени и оценени с решение от 2004 г. на РИОСВ. Правилно Административен съд-София-град е направил извод за законосъобразност на атакувания акта в съответствие с доказателствата, установяващи недопустимост на ИП и правилно е приложил закона при наличие на Основание по чл.2а, ал.2 от НУРИОВОС. При постановяване на решението са обсъдени всички обстоятелства, които са релевантни за правния спор, предмет на производството - законосъобразност на Р № СО-57-П/2015 на директор РИОСВ София. При произнасянето са обсъдени доказателствата в тяхната връзка и относимост към спора и доводите и възраженията на страните, като не са налице нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна на решението.
Предвид изложеното решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6972/10.11.2016 г. постановено по адм. д. № 2572/2016 г., по описа на Административен съд–София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Предложената промяна в концесионния договор на ски зона Банско нарушава Директивата за концесиите и навлиза в обекта на ЮНЕСКО

http://forthenature.org/ Предложената промяна в концесионния договор на ски зона Банско нарушава Директивата за концесиите и навлиза в обекта на ЮНЕСКО   София, 11 декември 2017 г. Редица нередности в предложението за промяна в концесионния договор на ски-зона Банско, показа детайлен анализ, извършен от експерти на Коалиция „За да остане природа в България".   Бързането за прокарване на промяната е опит да се избегне прилагането на новия Закон за концесиите, който влиза в сила от 5 януари. Тъй като размерът на концесията надхвърля сумата от 5 млн. евро оборот за срока ѝ, според новия закон за промяната трябва бъде уведомена Европейската комисия. Нещо повече – ще се наложи да се доказва пред Комисията, че настоящият концесионер е единственият, който би могъл да стопанисва зоната след изменението, предвиждащо увеличаване на площта на новото строителство.   В бързината да бъдат изпреварени новите по-строги правила, са допуснати редица нарушения на българското и международното законодателство: Предложените нови площи на договора включват части от обекта на ЮНЕСКО, в нарушение на решенията на Комитета за световно наследство. ГИС анализът на база на предоставените координатни регистри показва, че новите площи включват и части от зоната за ограничаване на човешкото въздействие на Национален парк "Пирин" (Приложение 1). Предложението нарушава Директива 2014/23/ЕС за възлагане на договори за концесия и това ще доведе до поредната наказателна процедура срещу България; Това на практика е схема за непозволена държавна помощ за концесионера и неговите офшорни дружества собственици. По цени към 2017 г. тази помощ  за следващите 15 години може да достигне над 100 милиона лева. С изменения концесионен договор държавата предоставя обекти и площи, които не са нейна собственост. Такива са: общинският път от Банско до хижа Вихрен, базата на ВМРО и други почивни бази, вододайната зона на Банско и други имоти, които бяха изключени по сега действащия договор. Включват се обекти от незаконно строителство, обекти изградени без процедури по законите за околната среда, биоразнообразието и защитените територии, обекти в нарушения на ТУП от 2001 г., концесионния договор, плана за управление на парк Пирин, изградени без съответните разрешителни по Закона за водите, изградени и ползвани в нарушение на ЗУТ, което представлява узаконяване на досегашни нарушения. Това са обектите довели до ползване на площ по-голяма с 60% от разрешените близо 100 ха по договор (Приложение 2). Промяната на концесионния договор ще доведе до загуба на собственост. В момента лифт „Чалин Валог", лифт „Академика" (Тодорка), лифт „Платото" и влек „Старата котва" са прехвърлени незаконно от Юлен АД на Маренго Трейдинг АД, юридическо лице, което не е страна по действащия договор. Самите обекти обаче досега бяха част от концесионния договор. С промяната на договора държавата ще загуби тези обекти завинаги! Сумата за годишното концесионно плащане, дори и след промяната,  ще е твърде малка, тъй като концесионерът може да я изкара за един ден с продажбата на 6000 еднодневни карти. При промяна на договора концесионерът ще плаща 0,09 лева на декар на ден, което е над 10000 пъти по-евтино от цената, на която Община Банско предоставя свои площи. Не се включват гаранции за опазване на околната среда, защитените територии и защитените зони, както изисква Директива 2014/23/ЕС и законите в България; Липсват гаранции, че всички приходи от ползването на ски зоната влизат в сметките на концесионера и по този начин продължава да съществува възможност за ощетяване на държавата; Замита се отговорността на бивши и настоящи служители, заместник министри и министри от МОСВ, служители на Община Банско, Дирекцията за национален строителен контрол и Дирекцията на Националния парк. Странно е, че управляващата коалиция настоява да се разследва "целият криминален преход" на приватизацията, концесиите и групировките, но точно когато може да разкрие виновните лица в един случай – концесията в Национален парк "Пирин" предлага решение, което заличава отговорността на виновните длъжностни лица. Отбелязваме, че по времето, когато концесионната процедура с настоящия договор е обявена, министър Нено Димов е главен секретар на МОСВ на министър Евдокия Манева.   Коалицията „За да остане природа в България" отказва участие в каквито и да било срещи за обсъждане на съдбата на НП Пирин, преди да сме получили отговор на тези и други  въпроси, които ще изпратим към г-н Валери Симеонов, както се разбрахме на срещата на 20 ноември. Надяваме се Министерски съвет да отговори публично на тях. Въпросите можете да намерите на страницата на коалиция "За да остане природа в България".   Призоваваме всички свои привърженици и защитници на НП Пирин да се включат в протеста, който ще се проведе на 13-ти декември от 18,30 часа. Сборен пункт: метростанцията при НДК, при паметника на Алеко Константинов.   Приложения: 1. Карта на предложената нова концесия с навлизане в зоната за ограничаване на човешкото въздействие на НП Пирин, съответно в обекта на ЮНЕСКО. 2. Карта ски зона Банско със спортните съоръжения изградени и/или експлоатирани при съществени нарушения на Концесионния договор.   Допълнителна информация: В коалицията „За да остане природа в България" членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация "Биоразнообразие", Екологично сдружение „За Земята", Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега", Сдружение "Агролинк", Сдружение „Байкария", Сдружение „Белият бряг", Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем", СНЦ "Зелени Балкани", Сдружение „Природен Фонд", клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски", Софийско гражданско сдружение „Щастливеца", гражданска група „Да спасим Иракли", „Граждани за Рила" и WWF България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org