Днеска гледах едно предаване на Сашо Диков (повторение на „5 за 4”, така пишеше и за това първоначално не можех да го намеря, но не е било „5 за 4”, а предаването с описателно име „Без монтаж”, озаглавено: „30 години от построяването на лифта (гондолата Ястребец) на к.к.Боровец”, Източник: Канал 3, Излъчено на: 20.12. 2010, Гледано: 20), в което той, с типичния му стил да оставя включена камерата и да ни излъчи всичко, показа т.нар. „отпразнуване” на 30 годишнината от пускането на кабинковата въжена линия Боровец – Ястребец и ТУК.
Докато гледах в захлас (все пак съм отявлен лифтолюбител, а на тази кабинка бая съм си отвисял), се замислих за
това колко е ощетен нашият спорт – ските. Как той е в ръцете на хора без опит, ски-деятели без ерудиция или познания. Даже едни чужд език за парлама не знаят. (Темата за удивлението пред сънародниците ни, които владеят иностранни езици си заслужава своята разработка).
Но нека погледнем назад във времето:
Съвременните ски водят началото си от 1868 година, когато норвежецът Сондре Норхайм създал едни от първите модерни ски, които били по-здрави, по-стабилни и практични. По този начин се поставило началото на масовото използване на зимните аксесоари, тяхното постепенно усъвършенстване и появата на различните видове ски спортове. Започват и да се организират и първите зимни състезания, които не след дълго стават изключително популярни. Към онзи момент разбира се у нас е приложима репликата на Бенчо Дерманът от романа „Под игото” на Иван Вазов: „Та такива думи нито ги има на турски! Остави се бе, Кандов!”
Така или иначе в следосвобожденска България ските се появяват и по нашите планини, най-вече на Витоша над Княжево, Бояна и Драгалевци. С този нов спорт по принцип още от тогава се занимават или луди глави, или интелигентни хора, получили своето образование в чужбина. Така се стига до 13-14 декември 1931г., когато се състои Първият учредителен конгрес, на който се поставя началото на национална скиорска организация - Български ски съюз. В средата на май 1932 г. по време на заседание на ФИС, същият е приет за член на Международната федерация - ФИС. Интересно е, че председател на съюза и представител на конгреса е Стефан Чапрашиков. Той е една доста интересна фигура, тютюнев фабрикант, завършил право в Париж, от 1929г. е член на МОК и почетен председател на БОК. Той стои в основата на организацията по подготовката и участието на България на Зимните олимпийски игри в Гармиш Партенкирхен (Германия) и Берлин през 1936г. Благодарение на личното си приятелство с немския индустриалец Филип Реемстем той урежда дарение за БОК в размер от 20 000 марки през 1936 г., за да могат повече български състезатели участват в олимпийските игри. Въобще той е бил от поколението, за което е било дълг като всеки по-заможен българин да дарява на обществото. И той защитава това си кредо с дела. Най-напред дарява на държавата собствено място от 20 дка край Варна, където искал да се построи общодостъпен младежки лагер. Със завещанието си той дарява и на БОК къща на ул. „Шипка” №20, за да бъде построен Дом на българския спорт (Според тази статия адресът е ул. „Оборище”№20. В същата подробно е описано как това наследство бива разграбено). Завещава целия си архив и огромна библиотека на БАН. За съжаление нищо от това дарение не е запазено. След преврата на 9 септември 1944 г. и поради факта, че е свързан с Германия, той се самоубива близо до складовете си за тютюн край Кърджали.
За съжаление тази част от интелигенцията, която има отношение към планината и търсеща духовно извисяване, посредством досега с природата не е в състояние да влияе на развитието на планинския туризъм като цяло. Така Българският ски съюз просъществува до октомври 1944 г., когато настъпват реорганизации и неговата дейност се поема изцяло от нови хора. Година по-късно пък съюзът се обединява с БТС, БАК и ЮТС, под името Народен туристически съюз. От там насетне думата „съюз” като обединение на независими и свободомислещи интелигентни хора се заменя от казионната номенклатура на „комитет”.
Така, толкова млад и без сериозни и устойчиви традиции в България към края на 40-те години, ските, както и туризма, попадат в полезрението на комунистическите скудоумци, които прекъсват пъпната връв на спорта с неговите корени и естествени процеси. Наследството на хора като Алеко Константинов и тогавашната интелигенция е зачеркнато с пролетарски устрем. От тогава ските престават да бъдат елитарен и смислен спорт за хора, търсещи духовно укрепване и извисяване чрез досега с природата и насладата от нейната красота. Аз не отричам някои позитиви от масовизирането на спорта, но като цяло налице са повече негативни тенденции, убиващи честта на истинския скиор и въобще планинар. Планираните ски курорти са адекватни за времето си, но през 70те и най-вече през 80те комплексната оценка и интердисциплинарният научен подход при тяхното изграждане отстъпва пред стахановския ударен труд. Същото се проявява в безумно просичане на писти, зададено не от експерти, а от партийни тюфлеци, подпряли шкембе на маса. За тях трасето е едно боцване с пръст на картата или сочене от долу с викове „дай натам, бутни го и това бре”. Особено дейни са партийците в Благоевградско. Те ревнуват от други места и решават, че от всеки байр могат да направят курорт, без да се държи сметка за разумното и за нуждите на населението.
Така стигаме до репортажа на Сашо Диков (за тези, които не знаят, той си е скиорче от Троян и след края на спортната си кариера се преориентира към телевизията, поради това той се счита компетентен по темата за новите ски курорти. Ако искате да чуете неговите излияния по темата Витоша, може да посетите блога на Silvercoin, където колегата подробно е описал скандалния (просташки) коментар за Витоша на Диков). В него един бивш и един настоящ лифт-функционери разправяха за 30те години съществуване на кабинката, а и за това как се е стигнало до нейното изграждане. В този микс от носталгия и общи технически данни изпъкнаха няколко обстоятелства. Първото, че хората, който са правили лифта, не си подават носа извън нашата родина и така възможността им за адекватно сравнение е сведена до минимум. Второ, жарът при строителството, породен от надеждната за поминък у самоковлии е поувяхнал, тъй като собствениците на хотели сега си взимат готови екипи персонал от морето и така местните остават на сухо. Трето, цялото строителство на основание Решение № 1 на МС от 1980 (ако не бъркам) е било под знака на компартията. То не бяха първи, втори и трети секретари. Мина се през възхвала на Андрей Луканов, който освен скиор, знаел чужди езици и бил „насам натам”, с една дума окумуш човек. Разбира се, не се мина и без едно возене на бившия първи Тодор Живков – Тато на едни ратрак, за да му покажат да какво иде реч. Цялото впечатление беше доста подтискащо за мен поне.
Ей тогава наистина ми стана жал за ските. Жал ми е, че всичко е било винаги в ръцете на някакви скудоумни партийци, та чак до наши дни когато техните наследници Георги Пирински и Цеко Минев (и двама председатели на БФСки) колят и бесят. Това са били винаги хората, които са решавали какви курорти и къде. Обаче тази работа е много по-сложна и изисква познания в различни области. Обаче щом арх. Леков е проектантът на републиката, какво да говорим.
Просто този репортаж отново надгради впечатленията ми за алкохол, подкупи, партийно строителство, лични амбиции на регионални функционери-деребеи. Това можете да го видите и от това интервю с екс спортния директор на БОК Павел Щърбанов (нещо като дясната ръка на Батето). Половината са старчески глупотевини и сладки спомени, но доста се впечатлих от начина, по който са взели решение да кандидатстваме за домакинство на зимни Олимпийски игри. Събра ли се, Батето им предложил и всички казали ашкулсум, давай да даваме. Дори и да не вярвате на всичко това, то поне общото послание мисля, че не се нуждае от коментар.
Докато гледах в захлас (все пак съм отявлен лифтолюбител, а на тази кабинка бая съм си отвисял), се замислих за
това колко е ощетен нашият спорт – ските. Как той е в ръцете на хора без опит, ски-деятели без ерудиция или познания. Даже едни чужд език за парлама не знаят. (Темата за удивлението пред сънародниците ни, които владеят иностранни езици си заслужава своята разработка).
Но нека погледнем назад във времето:
Съвременните ски водят началото си от 1868 година, когато норвежецът Сондре Норхайм създал едни от първите модерни ски, които били по-здрави, по-стабилни и практични. По този начин се поставило началото на масовото използване на зимните аксесоари, тяхното постепенно усъвършенстване и появата на различните видове ски спортове. Започват и да се организират и първите зимни състезания, които не след дълго стават изключително популярни. Към онзи момент разбира се у нас е приложима репликата на Бенчо Дерманът от романа „Под игото” на Иван Вазов: „Та такива думи нито ги има на турски! Остави се бе, Кандов!”
Така или иначе в следосвобожденска България ските се появяват и по нашите планини, най-вече на Витоша над Княжево, Бояна и Драгалевци. С този нов спорт по принцип още от тогава се занимават или луди глави, или интелигентни хора, получили своето образование в чужбина. Така се стига до 13-14 декември 1931г., когато се състои Първият учредителен конгрес, на който се поставя началото на национална скиорска организация - Български ски съюз. В средата на май 1932 г. по време на заседание на ФИС, същият е приет за член на Международната федерация - ФИС. Интересно е, че председател на съюза и представител на конгреса е Стефан Чапрашиков. Той е една доста интересна фигура, тютюнев фабрикант, завършил право в Париж, от 1929г. е член на МОК и почетен председател на БОК. Той стои в основата на организацията по подготовката и участието на България на Зимните олимпийски игри в Гармиш Партенкирхен (Германия) и Берлин през 1936г. Благодарение на личното си приятелство с немския индустриалец Филип Реемстем той урежда дарение за БОК в размер от 20 000 марки през 1936 г., за да могат повече български състезатели участват в олимпийските игри. Въобще той е бил от поколението, за което е било дълг като всеки по-заможен българин да дарява на обществото. И той защитава това си кредо с дела. Най-напред дарява на държавата собствено място от 20 дка край Варна, където искал да се построи общодостъпен младежки лагер. Със завещанието си той дарява и на БОК къща на ул. „Шипка” №20, за да бъде построен Дом на българския спорт (Според тази статия адресът е ул. „Оборище”№20. В същата подробно е описано как това наследство бива разграбено). Завещава целия си архив и огромна библиотека на БАН. За съжаление нищо от това дарение не е запазено. След преврата на 9 септември 1944 г. и поради факта, че е свързан с Германия, той се самоубива близо до складовете си за тютюн край Кърджали.
За съжаление тази част от интелигенцията, която има отношение към планината и търсеща духовно извисяване, посредством досега с природата не е в състояние да влияе на развитието на планинския туризъм като цяло. Така Българският ски съюз просъществува до октомври 1944 г., когато настъпват реорганизации и неговата дейност се поема изцяло от нови хора. Година по-късно пък съюзът се обединява с БТС, БАК и ЮТС, под името Народен туристически съюз. От там насетне думата „съюз” като обединение на независими и свободомислещи интелигентни хора се заменя от казионната номенклатура на „комитет”.
Така, толкова млад и без сериозни и устойчиви традиции в България към края на 40-те години, ските, както и туризма, попадат в полезрението на комунистическите скудоумци, които прекъсват пъпната връв на спорта с неговите корени и естествени процеси. Наследството на хора като Алеко Константинов и тогавашната интелигенция е зачеркнато с пролетарски устрем. От тогава ските престават да бъдат елитарен и смислен спорт за хора, търсещи духовно укрепване и извисяване чрез досега с природата и насладата от нейната красота. Аз не отричам някои позитиви от масовизирането на спорта, но като цяло налице са повече негативни тенденции, убиващи честта на истинския скиор и въобще планинар. Планираните ски курорти са адекватни за времето си, но през 70те и най-вече през 80те комплексната оценка и интердисциплинарният научен подход при тяхното изграждане отстъпва пред стахановския ударен труд. Същото се проявява в безумно просичане на писти, зададено не от експерти, а от партийни тюфлеци, подпряли шкембе на маса. За тях трасето е едно боцване с пръст на картата или сочене от долу с викове „дай натам, бутни го и това бре”. Особено дейни са партийците в Благоевградско. Те ревнуват от други места и решават, че от всеки байр могат да направят курорт, без да се държи сметка за разумното и за нуждите на населението.
Така стигаме до репортажа на Сашо Диков (за тези, които не знаят, той си е скиорче от Троян и след края на спортната си кариера се преориентира към телевизията, поради това той се счита компетентен по темата за новите ски курорти. Ако искате да чуете неговите излияния по темата Витоша, може да посетите блога на Silvercoin, където колегата подробно е описал скандалния (просташки) коментар за Витоша на Диков). В него един бивш и един настоящ лифт-функционери разправяха за 30те години съществуване на кабинката, а и за това как се е стигнало до нейното изграждане. В този микс от носталгия и общи технически данни изпъкнаха няколко обстоятелства. Първото, че хората, който са правили лифта, не си подават носа извън нашата родина и така възможността им за адекватно сравнение е сведена до минимум. Второ, жарът при строителството, породен от надеждната за поминък у самоковлии е поувяхнал, тъй като собствениците на хотели сега си взимат готови екипи персонал от морето и така местните остават на сухо. Трето, цялото строителство на основание Решение № 1 на МС от 1980 (ако не бъркам) е било под знака на компартията. То не бяха първи, втори и трети секретари. Мина се през възхвала на Андрей Луканов, който освен скиор, знаел чужди езици и бил „насам натам”, с една дума окумуш човек. Разбира се, не се мина и без едно возене на бившия първи Тодор Живков – Тато на едни ратрак, за да му покажат да какво иде реч. Цялото впечатление беше доста подтискащо за мен поне.
Ей тогава наистина ми стана жал за ските. Жал ми е, че всичко е било винаги в ръцете на някакви скудоумни партийци, та чак до наши дни когато техните наследници Георги Пирински и Цеко Минев (и двама председатели на БФСки) колят и бесят. Това са били винаги хората, които са решавали какви курорти и къде. Обаче тази работа е много по-сложна и изисква познания в различни области. Обаче щом арх. Леков е проектантът на републиката, какво да говорим.
Просто този репортаж отново надгради впечатленията ми за алкохол, подкупи, партийно строителство, лични амбиции на регионални функционери-деребеи. Това можете да го видите и от това интервю с екс спортния директор на БОК Павел Щърбанов (нещо като дясната ръка на Батето). Половината са старчески глупотевини и сладки спомени, но доста се впечатлих от начина, по който са взели решение да кандидатстваме за домакинство на зимни Олимпийски игри. Събра ли се, Батето им предложил и всички казали ашкулсум, давай да даваме. Дори и да не вярвате на всичко това, то поне общото послание мисля, че не се нуждае от коментар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар