СЕГА - МВР не откри умисъл в пожара на “Бистришко бранище”

СЕГА - МВР не откри умисъл в пожара на “Бистришко бранище”

Самуил Димитров

Няма умисъл в пожара във витошкия резерват "Бистришко бранище" през лятото. До този извод са стигнали разследващите от МВР. Почти 4 месеца след като пламъци обхванаха около 300 дка от площта на една от най-старите защитени зони у нас причините за пожара обаче продължават да тънат в неизвестност.

До момента разследващите са прегледали всички видеозаписи, на които са уловени първите моменти от избухването на огъня, анализирани са и кадрите от камерата, заснела пламъците от хеликоптер. На тях няма данни за умишлен пожар, не се виждат и хора в района на огъня. "Дори и 3-4 часа след началото на пожара да е правено видеото, ако в района има човек, той ще се види" обясниха от МВР. Причината е, че местността е отдалечена, труднодостъпна и евентуален подпалвач би имал нужда от доста време, за да се отдалечи.

... Първоначално се считаше, че огънят е на много по-малка територия, но два-три дни след избухването на пожара стана ясно, че пламъците са обхванали около 300 дка. Въпреки новите данни институциите продължиха да се разминават. Шефът на пожарната гл. комисар Николай Николов, казваше, че пожарът е на 250-300 дка, а земеделският министър Мирослав Найденов продължаваше да твърди, че става дума за територия от 50 дка.

Бъдещето на ски индустрията в Америка

Интерес анализ за бъдещето пред американската ски индустрия.  Това е едни по-различен поглед от типичната европейска перспектива, която често гледаме.  Щатите са огромна страна с пъти по-големи природни ресурси от Европа, а характерното презаселване на Алпите практически отсъства.  В този смисъл курортите там имат някои сходни черти с практиките, които са типични за нашия края.  Курорти, построени и оперирани от една компания, контролираща от ресторанта, през хотела до лифта не е необичайно и до някъде напомня монополите от нашите ширини.  Има още много интересни аспекти, които могат да бъдат обсъдени, но за това някой друг път.

Does the U.S. Ski Industry Have a Future?

By Tim Sprinkle | The Exchange – 24.10.2012

Нов лифт върху стар. Възможно ли е?

По време на обсъжданията в Парламента на промените в злополучния Закон за горите, на дълго и широко се спореше, че видите ли не могли да се подменят лифтовете, че не е възможно да се поставят на същото място и че стълбовете нямало да съвпадат.  На много пъти имах възможност да обясня, че това просто не е вярно и че по този начин „Витоша ски“ Ад се опитва да построи нови лифтове на други места. Дори клика от продажни архитекти са включиха на страната на „инвеститора“, като повтаряха глуповати тези. Уви, това е нивото... 

За съжаление в Българи има твърде малко хора, които да следят тенденциите в ски индустрията и по-специално в инфраструктурата. Още по-малко са хората, които не са идеологочески обременени и не поставят своята експертиза в услуга на една или друга крайна теза. И днес, когато едрият ски-курортен монопол се е събрал в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да обсъжда изгодите си, аз реших да споделя една информация от световния лидер в лифтостроенето Лайтнер груп (комуто не е известно, базираната в Южен Тирол, Италия, немскоговояща фирма произвежда пълния набор лифтове и освен това контролира не по-малко известната френска компания Poma). В новината, че инженеринговият конгломерат ще достави оборудване за Чешки ски курорт, се съобщава прелюбопитно информация: 

Между утопията и реалното сечене на общински гори

Ски проектът "Супер Перелик": между утопията и реалното сечене на общински гори 

15.10.2012 18:45 - Илия Тодоров - РТТК 

По примера на правителствените заседания, смолянският ежедневник в. "Отзвук" публикува стенограма от сесия на общинския съвет в родопския град. От нея проблясват "деликатни" проблеми, породени от миноритарното съдружие на община-Смолян (25%) в едно от т.нар. инвестиционни дружества на бизнесмена Кирил Асенов. 

Въпросното дялово участие на община Смолян в "Перелик инфраструктура" АД е покрито с апорт на 8000 дка първокласни гори, които предишният кметски екип бе получил в резултат на "заменките", така любими на предишното правителство. За финансовата 2010 г. това миноритарно участие е докарало на общината 60 000 лв. счетоводна загуба. Сегашната опозиция в смолянския общински съвет продължава да говори за някакви 480 млн. евро "очаквани инвестиции" по спрения ски проект "Супер Перелик". Основните терени, набелязани от "стратегическия инвеститор" за десетки км ски писти, са собственост на 6000 наследници в 3 горски кооперации и в по-голямата си част попадат в защитената европейска зона "Перелик-Мурсалица" ( BG-002113 МОСВ) по "Натура-2000". Общинските съветници, стоящи зад новия кмет от ГЕРБ д-р Николай Мелемов, са на мнение, че апортираните от общината хиляди декари гори най-вероятно се секат при сегашния растящ пазар на дървесина, така че, ако бяха си останали общинска собственост, щяха да носят приходи, а не загуби за общината. Вкараните във въпросното дружество горски масиви са колкото за една сериозна горска кооперация, а там чистият "дивидент" не пада под 20-25 лв./дка. В същото време "счетоводната загуба" от миноритарното съдружие в "Перелик инфраструктура" АД стоварва по 2-3 лв. дълг върху всеки жител на оредяващия Смолян. Влизането на общината в съдружията с офшорна фирма, както и апортирането на 8000 дка иглолистни гори е станало при предишната кметица Дора Янкова, а неин представител в УС на "Перелик инфраструктура" към настоящия момент е известната софийска адвокатка и бивш член на ЦИК г-жа Цветанка Чуклева. 

 Как ще възпира оттук насетне общината взимането на неизгодни решения в публично-частното партньорство по "Супер Перелик" не е ясно, защото витиевато определения й, според устава на "Перелик инфраструктура" АД, 25% акционерен дял "плюс една акция“ съвсем не означава, че тази, последната, е "златна", т.е. стопираща.  

Илия Тодоров - РТТК

Един страховит пример

Строителният бум в Испания има много лица: в страната има цели 50 летища. Близо половината от тях обаче не са рентабилни и поглъщат милиони от парите на данъкоплатците. 

На летището в Лерида /на каталунски Лейда/ току-що се е приземил самолетът от полет IB 8608. Два пъти седмично 50-местна машина обслужва дестинацията от Палма де Майорка до Лерида. Има запячи. И как няма да има, след като пристигането на самолет на тукашното летище си е истинско събитие: то обслужва вече само тази единствена дестинация - до Палма и обратно. По един полет всеки петък и събота.

Пътниците изминават пеша разстоянието от самолета до терминала - сграда, приличаща на дворец от стъкло и стомана, която с високата си 60 метра кула създава впечатлението, че някак не си е на мястото. От всички страни летището е заобиколено само от ниви, обичайните за другите летища промишлени или индустриални зони липсват. Много неща тук са сбъркани, казва Каталина, която често пътува служебно из цяла Испания и е виждала много летища като това в Лерида: "Тези летища са истинска катастрофа. Покрай обслужването им са натрупани планини от дългове. Те са се появили по времето на строителния бум в Испания, когато всяка малка провинция е държала да си има свое летище. Допусната е била огромна грешка. Сега тези летища просто не могат да бъдат поддържани."

Луксозни летища за никъде
Вътре в сградата на терминала няма пътници, само обслужващ персонал. Двете гишета за чекиране са пусти, служителите от охраната на терминала гледат отегчено навън към паркинга, разговарят и пушат цигари. Скучаят. На изхода чака едно-единствено такси. Но и то идва два пъти в седмицата - когато каца самолетът от Палма. Днес шофьорът изважда късмет: Карлос, който се връща от почивка, маха на шофьора. Той е убеден, че летището има бъдеще: "Трябва му само още малко време да бъде доразвито."

Дали ще кацне някой?

Точно обратното твърди испанският журналист и експерт по въздухоплаване Хосе-Рамон Валеро от Мадрид. Според него летището в Лерида никога няма да излезе на печалба. Най-големият му проблем е мястото, на което е построено - до Барселона, т.е. до второто по големина испанско летище, са само 2 часа път с кола. Хосе-Рамон Валеро казва: "Всяко летище е генератор на разходи - за ресторанти и кафенета, за поддържане на чистота, за охрана, за целия останал персонал, вкл. авиодиспечери и пожарникари. Всички те получават заплати. Това струва много пари. А когато едно летище обслужва една-единствена дестинация, то няма как да работи на печалба."

"Малките" живеят на гърба на "големите"
Въпреки това много от по-малките испански летища продължават да работят - Хуеска, Леон, Логроньо, Валядолид и Бургос. Провинциите държат на всяка цена да ги запазят - и трупат огромни загуби. Техните надежди сега са свързани с една нова инициатива: "Част от печалбата на големите летища ще отива за покриването на загубите на по-малките и нерентабилните. Всички те трябва да благодарят на летищата в Мадрид, Барселона, Палма де Майорка или тези на Канарските острови", обяснява Хосе-Рамон.

Сега в Лерида чакат с нетърпение зимата, когато на летището ще започнат да кацат и самолети от Англия и Русия с туристи за зимните курорти: най-близкият ски-център в Пиринеите е само на 1 час път с кола от Лерида. Ескспертите обаче предупреждават да не се възлагат прекалено големи надежди, тъй като подобна стратегия веднъж вече се е проваляла: преди 2 години и половина бяха открити международни линии от Лерида до Париж и Франкфурт/Хаан, които само година по-късно трябваше да бъдат закрити, тъй като каталунското правителство реши да спре субсидиите за авиокомпаниите.
АГ, ДР, ОН, Е. Лилов, Редактор: Б. Узунова

Защо е бедна България?

Често съм имал възможна да обяснявам, че аз се чувствам ПРАВОЗАЩИТНИК, защото най-важното нещо е да се спазват законите.  Само тога има смисъл да се грижим и за хора, и за планини, и за не знам си какво си...

За мое голямо щастие онзи ден попаднах на една статия, която обяснява значението на правовия ре за нашето благосъстояние.  Предлагам ви да се запознаете с нея, за да разберете колко важно е вие самите да станете ПРАВОЗАЩИТИТНИЩИ

в нея се описва значението на нематериалните блага за благосъстоянието на държавата и икономиката. Тези нематериални блага са 80% от богатството на развитите държави (въпреки всички природни богатства на Щатите).  А най-голямо значение от тези нематериални активи на обществото е rule of law (57% от нематериалните), докато образованието е едва 36% от нематериалните.  Тоест над 40% от богатството на глава от населението в развитите държави е в пряка зависимост от върховенството на закона.

Статията може да прочетеш тук http://reason.com/archives/2007/10/05/the-secrets-of-intangible-weal.  Тук пък е същата в The Wall Street Journal http://online.wsj.com/article/SB119103046614343129.html   

но изисква регистрация.

Ето ти няколко цитати от нея:

"intangible" factors—such as the trust among people in a society, an efficient judicial system, clear property rights and effective government.

"Human capital and the value of institutions (as measured by rule of law) constitute the largest share of wealth in virtually all countries."

80% of the wealth of rich countries and 60% of the wealth of poor countries is of this intangible type

The natural wealth in rich countries like the U.S. is a tiny proportion of their overall wealth—typically 1 percent to 3 percent—yet they derive more value from what they have.

Machinery, buildings, roads and so forth account for 17% of the rich countries' total wealth.

Switzerland scores 99.5 out of 100 on the rule-of-law index and the U.S. hits 91.8.

Switzerland has the highest per capita wealth, at $648,000. The U.S. is fourth at $513,000

In fact, some countries are so badly run, that they actually have negative intangible capital. Through rampant corruption and failing school systems, theу are destroying their intangible capital and will be poorer in the future.

Свързана с ПИБ фирма купи ОЦК-Кърджали

Схемата с "Кремиковци" се повтаря
Свързана с ПИБ фирма купи ОЦК-Кърджали - mediapool
14.09.2012

Фирмата "Хармони 2012", учредена на 12 юни тази година, изкупи активите на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали на проведения в петък публичен търг. Компанията, зад която стои един от най-големите кредитори на предприятието – Първа инвестиционна банка (ПИБ), предложи цена от 8.6 милиона лева за почти целия завод, спомагателни цехове и половината от терена на завода. Първоначално обявената тръжна цена бе 8 307 593 лева.

Освен "Хармони 2012", в публичното наддаване участваха още "Файненс енд Кансалтинг" и самата ПИБ, която има право да участва в наддаването като заинтересовано лице, без да подава оферта. Те предложиха съответно 8.4 млн. и 8.5 млн. лева.

Ако "Хармони 2012" не внесе до седмица предложената от нея сума, за купувач се обявява следващият, дал най-висока цена - тоест ПИБ.

От Търговският регистър става ясно, че "Хармони 2012" е учредена на 12 юни тази година, а едноличен собственик на капитала е регистрираната на Вирджинските острови "Хармони Холдингс Лимитед". Неин директор е Ления Пападопулу, чието име се появи и при сделката за "Кремиковци".

Комбинатът край София бе купен миналата година срещу 316 млн. лева от прясно учредената "Елтрейд къмпани", собственост на офшорна компания, управлявана отново от Ления Пападопулу. Сделката бе финансирана от ПИБ, а "Елтрейд къмпани" се оказа с еднакъв адрес с този на дружеството за търговия със скрап и метали "Надин – Н". Преди сделката "Кремиковци" също се управляваше от Валентин Захариев, който бе собственик на ОЦК-Кърджали.

Адресът на "Хармони 2012" пък е ул. "Любен Каравелов" 4 в София, където е седалището на Инвестиционно дружество "Надежда" (както и на „Витоша ски“ АД). Сред собствениците на фонда са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев – основни акционери в ПИБ. Капиталът на новия собственик на ОЦК – Кърджали е 5 хиляди лева и е внесен по сметка в Първа инвестиционна банка.

За управител на "Хармони 2012" е назначен 32-годишния Илиян Божидаров Цанов. Той отказа контакти с медиите и не съобщи какви са плановете за бъдещето на предприятието.

При задълженията на "ОЦК Кърджали" от над 350 милиона лева, сумата 8.6 млн. лева за производството на комбината, е 35 пъти по-ниска. Срещу тази цена "Хармони 2012" придобива само сгради и земи, защото машините, които са били обезпечение по друга сделка, вече имат нов собственик.

ОЦК е построен през 1955 г. край Кърджали и е сред структуро-определящите предприятия в региона. Съоръженията му са от времето на Втората световна война, а амбициозните инвестиционни проекти на досегашния собственик Валентин Захариев така и не се осъществиха. Закупените преди години свръхмодерни мощности отлежават в складове край Ботунец. Комбинатът никога досега не е изпадал в такава криза.

Според частния съдебен изпълнител Росен Сираков, провел търга за продажбата на активите на предприятието, интерес към ОЦК са проявили американски инвеститори, от Лондонската борса, дори индийци. Може би са се надявали на втори търг и да падне цената, коментира Сираков.

Разпродажбата на ОЦК-Кърджали беше обявена на 13 август с едномесечен срок. До търга се стигна, след като собственикът Валентин Захариев спря да обслужва банковите си заеми и Първа инвестиционна банка спечели дело срещу него и получи изпълнителен лист.

Служителите на комбината не са получавали заплати повече от половин година, а в началото на 2012 протестите им продължиха два месеца. В следствие това правителството пое личен ангажимент да търси инвеститор. Трите банки кредитори дълго преговаряха с кандидат-инвеститори, но до сделка не се стигна.