СЕГА - МВР не откри умисъл в пожара на “Бистришко бранище”

СЕГА - МВР не откри умисъл в пожара на “Бистришко бранище”

Самуил Димитров

Няма умисъл в пожара във витошкия резерват "Бистришко бранище" през лятото. До този извод са стигнали разследващите от МВР. Почти 4 месеца след като пламъци обхванаха около 300 дка от площта на една от най-старите защитени зони у нас причините за пожара обаче продължават да тънат в неизвестност.

До момента разследващите са прегледали всички видеозаписи, на които са уловени първите моменти от избухването на огъня, анализирани са и кадрите от камерата, заснела пламъците от хеликоптер. На тях няма данни за умишлен пожар, не се виждат и хора в района на огъня. "Дори и 3-4 часа след началото на пожара да е правено видеото, ако в района има човек, той ще се види" обясниха от МВР. Причината е, че местността е отдалечена, труднодостъпна и евентуален подпалвач би имал нужда от доста време, за да се отдалечи.

... Първоначално се считаше, че огънят е на много по-малка територия, но два-три дни след избухването на пожара стана ясно, че пламъците са обхванали около 300 дка. Въпреки новите данни институциите продължиха да се разминават. Шефът на пожарната гл. комисар Николай Николов, казваше, че пожарът е на 250-300 дка, а земеделският министър Мирослав Найденов продължаваше да твърди, че става дума за територия от 50 дка.

Бъдещето на ски индустрията в Америка

Интерес анализ за бъдещето пред американската ски индустрия.  Това е едни по-различен поглед от типичната европейска перспектива, която често гледаме.  Щатите са огромна страна с пъти по-големи природни ресурси от Европа, а характерното презаселване на Алпите практически отсъства.  В този смисъл курортите там имат някои сходни черти с практиките, които са типични за нашия края.  Курорти, построени и оперирани от една компания, контролираща от ресторанта, през хотела до лифта не е необичайно и до някъде напомня монополите от нашите ширини.  Има още много интересни аспекти, които могат да бъдат обсъдени, но за това някой друг път.

Does the U.S. Ski Industry Have a Future?

By Tim Sprinkle | The Exchange – 24.10.2012

Нов лифт върху стар. Възможно ли е?

По време на обсъжданията в Парламента на промените в злополучния Закон за горите, на дълго и широко се спореше, че видите ли не могли да се подменят лифтовете, че не е възможно да се поставят на същото място и че стълбовете нямало да съвпадат.  На много пъти имах възможност да обясня, че това просто не е вярно и че по този начин „Витоша ски“ Ад се опитва да построи нови лифтове на други места. Дори клика от продажни архитекти са включиха на страната на „инвеститора“, като повтаряха глуповати тези. Уви, това е нивото... 

За съжаление в Българи има твърде малко хора, които да следят тенденциите в ски индустрията и по-специално в инфраструктурата. Още по-малко са хората, които не са идеологочески обременени и не поставят своята експертиза в услуга на една или друга крайна теза. И днес, когато едрият ски-курортен монопол се е събрал в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да обсъжда изгодите си, аз реших да споделя една информация от световния лидер в лифтостроенето Лайтнер груп (комуто не е известно, базираната в Южен Тирол, Италия, немскоговояща фирма произвежда пълния набор лифтове и освен това контролира не по-малко известната френска компания Poma). В новината, че инженеринговият конгломерат ще достави оборудване за Чешки ски курорт, се съобщава прелюбопитно информация: 

Между утопията и реалното сечене на общински гори

Ски проектът "Супер Перелик": между утопията и реалното сечене на общински гори 

15.10.2012 18:45 - Илия Тодоров - РТТК 

По примера на правителствените заседания, смолянският ежедневник в. "Отзвук" публикува стенограма от сесия на общинския съвет в родопския град. От нея проблясват "деликатни" проблеми, породени от миноритарното съдружие на община-Смолян (25%) в едно от т.нар. инвестиционни дружества на бизнесмена Кирил Асенов. 

Въпросното дялово участие на община Смолян в "Перелик инфраструктура" АД е покрито с апорт на 8000 дка първокласни гори, които предишният кметски екип бе получил в резултат на "заменките", така любими на предишното правителство. За финансовата 2010 г. това миноритарно участие е докарало на общината 60 000 лв. счетоводна загуба. Сегашната опозиция в смолянския общински съвет продължава да говори за някакви 480 млн. евро "очаквани инвестиции" по спрения ски проект "Супер Перелик". Основните терени, набелязани от "стратегическия инвеститор" за десетки км ски писти, са собственост на 6000 наследници в 3 горски кооперации и в по-голямата си част попадат в защитената европейска зона "Перелик-Мурсалица" ( BG-002113 МОСВ) по "Натура-2000". Общинските съветници, стоящи зад новия кмет от ГЕРБ д-р Николай Мелемов, са на мнение, че апортираните от общината хиляди декари гори най-вероятно се секат при сегашния растящ пазар на дървесина, така че, ако бяха си останали общинска собственост, щяха да носят приходи, а не загуби за общината. Вкараните във въпросното дружество горски масиви са колкото за една сериозна горска кооперация, а там чистият "дивидент" не пада под 20-25 лв./дка. В същото време "счетоводната загуба" от миноритарното съдружие в "Перелик инфраструктура" АД стоварва по 2-3 лв. дълг върху всеки жител на оредяващия Смолян. Влизането на общината в съдружията с офшорна фирма, както и апортирането на 8000 дка иглолистни гори е станало при предишната кметица Дора Янкова, а неин представител в УС на "Перелик инфраструктура" към настоящия момент е известната софийска адвокатка и бивш член на ЦИК г-жа Цветанка Чуклева. 

 Как ще възпира оттук насетне общината взимането на неизгодни решения в публично-частното партньорство по "Супер Перелик" не е ясно, защото витиевато определения й, според устава на "Перелик инфраструктура" АД, 25% акционерен дял "плюс една акция“ съвсем не означава, че тази, последната, е "златна", т.е. стопираща.  

Илия Тодоров - РТТК

Един страховит пример

Строителният бум в Испания има много лица: в страната има цели 50 летища. Близо половината от тях обаче не са рентабилни и поглъщат милиони от парите на данъкоплатците. 

На летището в Лерида /на каталунски Лейда/ току-що се е приземил самолетът от полет IB 8608. Два пъти седмично 50-местна машина обслужва дестинацията от Палма де Майорка до Лерида. Има запячи. И как няма да има, след като пристигането на самолет на тукашното летище си е истинско събитие: то обслужва вече само тази единствена дестинация - до Палма и обратно. По един полет всеки петък и събота.

Пътниците изминават пеша разстоянието от самолета до терминала - сграда, приличаща на дворец от стъкло и стомана, която с високата си 60 метра кула създава впечатлението, че някак не си е на мястото. От всички страни летището е заобиколено само от ниви, обичайните за другите летища промишлени или индустриални зони липсват. Много неща тук са сбъркани, казва Каталина, която често пътува служебно из цяла Испания и е виждала много летища като това в Лерида: "Тези летища са истинска катастрофа. Покрай обслужването им са натрупани планини от дългове. Те са се появили по времето на строителния бум в Испания, когато всяка малка провинция е държала да си има свое летище. Допусната е била огромна грешка. Сега тези летища просто не могат да бъдат поддържани."

Луксозни летища за никъде
Вътре в сградата на терминала няма пътници, само обслужващ персонал. Двете гишета за чекиране са пусти, служителите от охраната на терминала гледат отегчено навън към паркинга, разговарят и пушат цигари. Скучаят. На изхода чака едно-единствено такси. Но и то идва два пъти в седмицата - когато каца самолетът от Палма. Днес шофьорът изважда късмет: Карлос, който се връща от почивка, маха на шофьора. Той е убеден, че летището има бъдеще: "Трябва му само още малко време да бъде доразвито."

Дали ще кацне някой?

Точно обратното твърди испанският журналист и експерт по въздухоплаване Хосе-Рамон Валеро от Мадрид. Според него летището в Лерида никога няма да излезе на печалба. Най-големият му проблем е мястото, на което е построено - до Барселона, т.е. до второто по големина испанско летище, са само 2 часа път с кола. Хосе-Рамон Валеро казва: "Всяко летище е генератор на разходи - за ресторанти и кафенета, за поддържане на чистота, за охрана, за целия останал персонал, вкл. авиодиспечери и пожарникари. Всички те получават заплати. Това струва много пари. А когато едно летище обслужва една-единствена дестинация, то няма как да работи на печалба."

"Малките" живеят на гърба на "големите"
Въпреки това много от по-малките испански летища продължават да работят - Хуеска, Леон, Логроньо, Валядолид и Бургос. Провинциите държат на всяка цена да ги запазят - и трупат огромни загуби. Техните надежди сега са свързани с една нова инициатива: "Част от печалбата на големите летища ще отива за покриването на загубите на по-малките и нерентабилните. Всички те трябва да благодарят на летищата в Мадрид, Барселона, Палма де Майорка или тези на Канарските острови", обяснява Хосе-Рамон.

Сега в Лерида чакат с нетърпение зимата, когато на летището ще започнат да кацат и самолети от Англия и Русия с туристи за зимните курорти: най-близкият ски-център в Пиринеите е само на 1 час път с кола от Лерида. Ескспертите обаче предупреждават да не се възлагат прекалено големи надежди, тъй като подобна стратегия веднъж вече се е проваляла: преди 2 години и половина бяха открити международни линии от Лерида до Париж и Франкфурт/Хаан, които само година по-късно трябваше да бъдат закрити, тъй като каталунското правителство реши да спре субсидиите за авиокомпаниите.
АГ, ДР, ОН, Е. Лилов, Редактор: Б. Узунова