Защо е бедна България?

Често съм имал възможна да обяснявам, че аз се чувствам ПРАВОЗАЩИТНИК, защото най-важното нещо е да се спазват законите.  Само тога има смисъл да се грижим и за хора, и за планини, и за не знам си какво си...

За мое голямо щастие онзи ден попаднах на една статия, която обяснява значението на правовия ре за нашето благосъстояние.  Предлагам ви да се запознаете с нея, за да разберете колко важно е вие самите да станете ПРАВОЗАЩИТИТНИЩИ

в нея се описва значението на нематериалните блага за благосъстоянието на държавата и икономиката. Тези нематериални блага са 80% от богатството на развитите държави (въпреки всички природни богатства на Щатите).  А най-голямо значение от тези нематериални активи на обществото е rule of law (57% от нематериалните), докато образованието е едва 36% от нематериалните.  Тоест над 40% от богатството на глава от населението в развитите държави е в пряка зависимост от върховенството на закона.

Статията може да прочетеш тук http://reason.com/archives/2007/10/05/the-secrets-of-intangible-weal.  Тук пък е същата в The Wall Street Journal http://online.wsj.com/article/SB119103046614343129.html   

но изисква регистрация.

Ето ти няколко цитати от нея:

"intangible" factors—such as the trust among people in a society, an efficient judicial system, clear property rights and effective government.

"Human capital and the value of institutions (as measured by rule of law) constitute the largest share of wealth in virtually all countries."

80% of the wealth of rich countries and 60% of the wealth of poor countries is of this intangible type

The natural wealth in rich countries like the U.S. is a tiny proportion of their overall wealth—typically 1 percent to 3 percent—yet they derive more value from what they have.

Machinery, buildings, roads and so forth account for 17% of the rich countries' total wealth.

Switzerland scores 99.5 out of 100 on the rule-of-law index and the U.S. hits 91.8.

Switzerland has the highest per capita wealth, at $648,000. The U.S. is fourth at $513,000

In fact, some countries are so badly run, that they actually have negative intangible capital. Through rampant corruption and failing school systems, theу are destroying their intangible capital and will be poorer in the future.

Свързана с ПИБ фирма купи ОЦК-Кърджали

Схемата с "Кремиковци" се повтаря
Свързана с ПИБ фирма купи ОЦК-Кърджали - mediapool
14.09.2012

Фирмата "Хармони 2012", учредена на 12 юни тази година, изкупи активите на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали на проведения в петък публичен търг. Компанията, зад която стои един от най-големите кредитори на предприятието – Първа инвестиционна банка (ПИБ), предложи цена от 8.6 милиона лева за почти целия завод, спомагателни цехове и половината от терена на завода. Първоначално обявената тръжна цена бе 8 307 593 лева.

Освен "Хармони 2012", в публичното наддаване участваха още "Файненс енд Кансалтинг" и самата ПИБ, която има право да участва в наддаването като заинтересовано лице, без да подава оферта. Те предложиха съответно 8.4 млн. и 8.5 млн. лева.

Ако "Хармони 2012" не внесе до седмица предложената от нея сума, за купувач се обявява следващият, дал най-висока цена - тоест ПИБ.

От Търговският регистър става ясно, че "Хармони 2012" е учредена на 12 юни тази година, а едноличен собственик на капитала е регистрираната на Вирджинските острови "Хармони Холдингс Лимитед". Неин директор е Ления Пападопулу, чието име се появи и при сделката за "Кремиковци".

Комбинатът край София бе купен миналата година срещу 316 млн. лева от прясно учредената "Елтрейд къмпани", собственост на офшорна компания, управлявана отново от Ления Пападопулу. Сделката бе финансирана от ПИБ, а "Елтрейд къмпани" се оказа с еднакъв адрес с този на дружеството за търговия със скрап и метали "Надин – Н". Преди сделката "Кремиковци" също се управляваше от Валентин Захариев, който бе собственик на ОЦК-Кърджали.

Адресът на "Хармони 2012" пък е ул. "Любен Каравелов" 4 в София, където е седалището на Инвестиционно дружество "Надежда" (както и на „Витоша ски“ АД). Сред собствениците на фонда са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев – основни акционери в ПИБ. Капиталът на новия собственик на ОЦК – Кърджали е 5 хиляди лева и е внесен по сметка в Първа инвестиционна банка.

За управител на "Хармони 2012" е назначен 32-годишния Илиян Божидаров Цанов. Той отказа контакти с медиите и не съобщи какви са плановете за бъдещето на предприятието.

При задълженията на "ОЦК Кърджали" от над 350 милиона лева, сумата 8.6 млн. лева за производството на комбината, е 35 пъти по-ниска. Срещу тази цена "Хармони 2012" придобива само сгради и земи, защото машините, които са били обезпечение по друга сделка, вече имат нов собственик.

ОЦК е построен през 1955 г. край Кърджали и е сред структуро-определящите предприятия в региона. Съоръженията му са от времето на Втората световна война, а амбициозните инвестиционни проекти на досегашния собственик Валентин Захариев така и не се осъществиха. Закупените преди години свръхмодерни мощности отлежават в складове край Ботунец. Комбинатът никога досега не е изпадал в такава криза.

Според частния съдебен изпълнител Росен Сираков, провел търга за продажбата на активите на предприятието, интерес към ОЦК са проявили американски инвеститори, от Лондонската борса, дори индийци. Може би са се надявали на втори търг и да падне цената, коментира Сираков.

Разпродажбата на ОЦК-Кърджали беше обявена на 13 август с едномесечен срок. До търга се стигна, след като собственикът Валентин Захариев спря да обслужва банковите си заеми и Първа инвестиционна банка спечели дело срещу него и получи изпълнителен лист.

Служителите на комбината не са получавали заплати повече от половин година, а в началото на 2012 протестите им продължиха два месеца. В следствие това правителството пое личен ангажимент да търси инвеститор. Трите банки кредитори дълго преговаряха с кандидат-инвеститори, но до сделка не се стигна.

Проблеми при търг за продажба на държавни земи

Проблеми при Трети национален търг за продажба на държавни земи, чрез поименни компенсационни бонове.

Поредното лъжливо "решение"

Днес излезе новината, че "Витоша ски" ще пуснат лифтовете на Витоша тази година. Тази вест, която по принцип чакам с нетърпение и би трябвало да ме зарадва,буди у мен редица смущения.

Една фирма и един олигарх продължават да разиграват държвата: миналата година не можели да наемат, тази – могат.

И пак цяла плеяда от министри барабар с един кмет им трябват, за да си опекат далаверата, аман.

Само че в задачата се пита: ако ще отдадат пистите под наем до края на годината как ще караме след 1 януари?

Вторият ми, чисто риторичен въпрос е: кои са тези четири писти? 

Защото около „Алеко“ писта е само „Витошко лале“, а останалото са автомобилни пътища и пасища, които зимно време могат да се обработват за упражняване на ски спорт. 

Явно в момента се прави старателен опит за заобикаляне на закона като пасища ще бъдат „превърнати“ в писти. Това те смятат да направят, като променят Картата за възстанвяване на собствеността (КВС) и в нея запишат, че определени територии са ски писти, а не пасища и автомобилен път.  Тъй като на Витоша все още няма одобрен кадастър, тази схема ще може да стане по-лесно и „безболезнено“.  Лошото е, че това директно ще позволи на тази скандално известна фирма да вкара булдозери на „Стената“.

Другото много притеснително в тази новина е, че министрите вече открито и единодушно говря, как трябва „задължително“ да се приеме крайно противоречивият и сбъркан Специализиран ПУП на ски зона „Алеко“, предложен от „Витоша ски“ АД, който ще сложи кръст на нашата планина.