Все си мисля, че от страна на неправителствения сектор трябва да се положат усилия, изразяващи се в публикуването на кратки прес съобщения, че на еди-коя си дата ще има такова и такова дело, касаещо този проблем. Защо мисля така?
Съдът в България е привикнал да разполага с комфорта да решава „на тъмно”, без особен предварителен и текущ интерес към тази тяхна алхимична дейност. Аз обаче мисля, че гражданското общество има механизми да промени това.
На първо място съдебните заседания в повечето случаи са открити (Чл. 132. Ал. 1 ЗСВ) и не виждам причина залите да остават празни, самото влизането в тях може да е много осезателен адрес. Не подтиквам към гражданско неподчинение, в никакъв случай (освен това по чл. 135, ал. 2 ЗСВ председателят на състава може да налага глоби до 2000лв. и да гони от залата), но ние можем да изразяваме позиция дори само като присъстваме и извадим съдиите от анонимността им.
На второ място, не виждам причина да не се направи и поддържа списък на съдии участвали в определени съдебни състави, постановили решения, способстващи унищожаването на нашата национална природа. В един подобен списък освен това може да се опише професионалната им автобиография и евентуално интервюта, може да се иска информация за тяхното атестиране и тн. Спомням си, че на главния архитект на София – Петър Диков му беше направило силно впечатление, че е включен в Черния списък на фирмите, организациите и личностите, които унищожават българската природа. Явно не му е било все тая, защото го беше споменал два пъти, което ме кара да мисля, че не му е станало никак приятно и че тези граждански инициативи все пак носят някаква стигма. Знам че моралът няма нищо общо с правото, а във ВАС са събрани все най-отраканите съдии, но все пак... да не забравяме, че по смисъла на чл. 162, т.3 от ЗСВ съдиите трябва да притежава необходимите нравствени и професионални качества. Така че да пробваме да приложим морала на практика.
По принцип един правен анализ на съдебната практика по отношение защитата на българската природа и колко тя е противоречива е наложителен, но това е наистина къртовски труд, за който се изискват сериозно подготвени кадри. Знам, че и това занимание може да бъде възприето като безсмислено и спадащо към моралния укор, но от друга страна не бива да забравяме и конституционната възможност, уредена в чл. 132а. ал. 7 от Конституцията на Република България, съгласно който Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да действа по инициатива на граждани и юридически лица. Няма представа и не мога да преценя до колко ефективен и работещ би бил един подобен инструментариум, но една процедура от страна на Инспектората може да създаде документни предпоставки, които трудно да бъдат прикрити. Какво имам предвид? Съдебната система е една администрация и колкото и да е независима и самоконтролираща се, тя не може да избяга от отговорностите, които документооборота създава. Защото след като вече има един документ то той или трябва да бъде предхождан от определена процедура или такава би следвало да настъпи, а всяка процедура може да създаде предпоставки за обжалване и, както е в случая със съдебната система, мониторинг и коментари от страна на ЕС и чужди посолства. Например, в правомощията на Инспектората е да проверява организацията по образуването и движението на съдебните дела (чл. 54, ал. 1, т2 ЗСВ). Следователно би следвало да се провери как при случаен подбор все един и същи съдия разглежда дела за изваждане на територии от зоните със специален и защитен режим. Пак според същия член, Инспекторатът може да отправя искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления при противоречива съдебна практика. Аз самият не знам до колко независим е този орган и както към всяка съдебна „работа” съм силно предубеден, но дали не може да се ползва за постигане на справедливост, правоприлагане и върховенство на закона? Все пак Инспекторатът може да действа, освен чрез контрол, чрез отправянето на сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт (чл. 54, ал. 1, т7 ЗСВ). Е, разбира се, на МОСВ може и да не им се накриви капелата и техните юристи да продължават да си изсмукват от пръстите как сеч, не е сеч, а кастрене, но все пак един документ на друг орган може да бъде ползван в защита на българската природа.
Пиша всичко това, защото си мисля, че в крайна сметка, във всяко общество конкретният магистрат е част от политиката на държавата, тъй като със своите решения той има мощен инструмент да провежда и създава такава. Тук говоря за политиката в по-общ смисъл като процес, при който група хора взимат системни решения. В България беше втълпено на хората, че „политиката е мръсна работа” и че всеки нормален човек следва да бяга от нея. Плеяда от псевдо общественици заставаха на телевизионния екран и се тупаха в гърдите, че те не правят политика и че тя не ги интересува. За съжаление целта беше постигната и сега административната върхушка е оставена на самотек да взима важни решения, а гражданските инициативи бягат като дявол от тамян от отговорността да кажат какво искат да постигнат като краен резултат от системни действия и процеси. Протестите на хората също били неполитически, ами какви са тогава? Марсиански?!?! Не, всичко е политика, протестите вчера, групите в лицевата книга (фейсбук), този блог и тн. Още по силно това важи за едно съдебно решение и то на върховен съдия.
Не се подлъгвайте, когато съдиите казват „ние сме аполитични”. Ами че кой ги назначава? Предишния председател на ВАС Константин Пенчев беше овързан с НДСВ – беше шеф на парламентарната им група, той какво, не знае какво е политика ли? На тях може и да им е забранено да членуват в политически партии, но това не значи, че с решенията, които те приемат, не провеждат политика. Пак ще цитирам Пенчев, който се опита в едно интервю да се измъкне, че той, когато обявил, че няма защитена територия, видите ли, очаквал на следващия ден съответният орган да се поправи и да определи границите. И миличкият чак след година разбрал, че това не станало. Това поведение на съдиите, че те са извън държавата, че те трябва да гледат закона, което дори не правят, без да се интересуват какво ще стане е опасно за всички ни. Как е възможно висши съдии да ни правят на идиоти и да казват, че те не знаели? Да оставим настрана факта, че е могъл да отмени решението само в определена негова част и да даде задължително разпореждане да се установят границите. Но да се правиш, че не си чул, че не си разбрал е скандално. Проблемът на българската съдебна система, констатиран от множество наши и чужди експерти, е че криейки се зад своята независимост, тя отказва да правоприлага законите на страната. Тази злоупотреба с права води до тежките проблеми пред обществото ни. От друга страна, липсата на легален начин да ѝ се укаже натиск прави невъзможна всяка промяна в статуквото. Тези обстоятелства са едно от най-сериозните проявления на факта, че адвокатите, съдиите и прокурорите са едни от големите длъжници на нашето общество. Така че какво излиза, че съдиите се интересуват само от своите си бюрократични съдебни работи, без да държат сметка за ефекта, който техните решения ще имат в реалния свят! Какво, те не карат ски на Банско ли? Не виждат колко гора е изсечена за пистата ли? Те какво, нещо са повредени и само те не могат да видят, че Томба е 100 метра широка? Само съдиите у нас нямат елементарна представа за разстояние?!?! Обаче такива глупости те могат да продължават да си ги разправят, защото имат комфорт – че те са вечни и че не са разпознаваеми за обществото, че техните злоупотреби ще останат невидими, прикривайки се зад своята „професионалност”. Собствената си корумпираност и неангажираност с държавата затулват с кухи фрази и липса на логика. Веднъж шефката на горецитирания Инспекторат беше казала, че българските съдии отказват да мислят, като не прилагат правилата на формалната логика. За тях съществува само закона като текст, но никакви умозаключения те не си позволяват. Е, това е редно да приключи. Трябва веднъж за винаги българските съдии, а и не само те, да разберат, че те опредметяват политики, които касаят всички. Не може да има каста в България, която да се държи сякаш не е е от тук и е за малко.
Например аз искам да има определени правила за развитието на ски курортите в България и по общо за управлението на природните ресурси. Тоест, аз искам определени политика, не просто написани правила, а именно действия, оценки, административен капацитет и тн. Добре, но аз нямам политическо представителство в местната и централна власт, тоест няма граждани на позиции, които да са демонстрирали, че заслужават доверие и които могат да променят нещо. (Говоря комулативно за двете предпоставки, защото имам доверие само у хора, от които нищо не зависи.) Следователно: на мен ми остава единствено чрез упражняването на натиск да се надявам нещо да се промени. Това също е политика. Изразявам личните си позиции в своя си блог. Но ако искам да бъда по-ефективен, аз трябва да накарам институциите да създадат и приложат тези политики. На този етап единственият инструмент е съдебната власт. Така че и моралните и граждански изисквания към съдиите не бива да бъдат снижавани и те следва да се третират по същия начин, по който „истинските политици” (конвенционалните според обществените разбирани и масовото мнение – тоест тези, които са част от политическа партия и се афишират като такива). Говоря за това, че обществото следва да бъде информирано за техните действия. Нещо повече, изискването за прозрачност, според както е формулирано в Кодекс за етично поведение на българските магистрати, произтича от постоянната потребност на обществото да се убеждава в законосъобразността и справедливостта на актовете и действията на магистратите. Тогава нека те с действията си да ни убедят.
Съдът в България е привикнал да разполага с комфорта да решава „на тъмно”, без особен предварителен и текущ интерес към тази тяхна алхимична дейност. Аз обаче мисля, че гражданското общество има механизми да промени това.
На първо място съдебните заседания в повечето случаи са открити (Чл. 132. Ал. 1 ЗСВ) и не виждам причина залите да остават празни, самото влизането в тях може да е много осезателен адрес. Не подтиквам към гражданско неподчинение, в никакъв случай (освен това по чл. 135, ал. 2 ЗСВ председателят на състава може да налага глоби до 2000лв. и да гони от залата), но ние можем да изразяваме позиция дори само като присъстваме и извадим съдиите от анонимността им.
На второ място, не виждам причина да не се направи и поддържа списък на съдии участвали в определени съдебни състави, постановили решения, способстващи унищожаването на нашата национална природа. В един подобен списък освен това може да се опише професионалната им автобиография и евентуално интервюта, може да се иска информация за тяхното атестиране и тн. Спомням си, че на главния архитект на София – Петър Диков му беше направило силно впечатление, че е включен в Черния списък на фирмите, организациите и личностите, които унищожават българската природа. Явно не му е било все тая, защото го беше споменал два пъти, което ме кара да мисля, че не му е станало никак приятно и че тези граждански инициативи все пак носят някаква стигма. Знам че моралът няма нищо общо с правото, а във ВАС са събрани все най-отраканите съдии, но все пак... да не забравяме, че по смисъла на чл. 162, т.3 от ЗСВ съдиите трябва да притежава необходимите нравствени и професионални качества. Така че да пробваме да приложим морала на практика.
По принцип един правен анализ на съдебната практика по отношение защитата на българската природа и колко тя е противоречива е наложителен, но това е наистина къртовски труд, за който се изискват сериозно подготвени кадри. Знам, че и това занимание може да бъде възприето като безсмислено и спадащо към моралния укор, но от друга страна не бива да забравяме и конституционната възможност, уредена в чл. 132а. ал. 7 от Конституцията на Република България, съгласно който Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да действа по инициатива на граждани и юридически лица. Няма представа и не мога да преценя до колко ефективен и работещ би бил един подобен инструментариум, но една процедура от страна на Инспектората може да създаде документни предпоставки, които трудно да бъдат прикрити. Какво имам предвид? Съдебната система е една администрация и колкото и да е независима и самоконтролираща се, тя не може да избяга от отговорностите, които документооборота създава. Защото след като вече има един документ то той или трябва да бъде предхождан от определена процедура или такава би следвало да настъпи, а всяка процедура може да създаде предпоставки за обжалване и, както е в случая със съдебната система, мониторинг и коментари от страна на ЕС и чужди посолства. Например, в правомощията на Инспектората е да проверява организацията по образуването и движението на съдебните дела (чл. 54, ал. 1, т2 ЗСВ). Следователно би следвало да се провери как при случаен подбор все един и същи съдия разглежда дела за изваждане на територии от зоните със специален и защитен режим. Пак според същия член, Инспекторатът може да отправя искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления при противоречива съдебна практика. Аз самият не знам до колко независим е този орган и както към всяка съдебна „работа” съм силно предубеден, но дали не може да се ползва за постигане на справедливост, правоприлагане и върховенство на закона? Все пак Инспекторатът може да действа, освен чрез контрол, чрез отправянето на сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт (чл. 54, ал. 1, т7 ЗСВ). Е, разбира се, на МОСВ може и да не им се накриви капелата и техните юристи да продължават да си изсмукват от пръстите как сеч, не е сеч, а кастрене, но все пак един документ на друг орган може да бъде ползван в защита на българската природа.
Пиша всичко това, защото си мисля, че в крайна сметка, във всяко общество конкретният магистрат е част от политиката на държавата, тъй като със своите решения той има мощен инструмент да провежда и създава такава. Тук говоря за политиката в по-общ смисъл като процес, при който група хора взимат системни решения. В България беше втълпено на хората, че „политиката е мръсна работа” и че всеки нормален човек следва да бяга от нея. Плеяда от псевдо общественици заставаха на телевизионния екран и се тупаха в гърдите, че те не правят политика и че тя не ги интересува. За съжаление целта беше постигната и сега административната върхушка е оставена на самотек да взима важни решения, а гражданските инициативи бягат като дявол от тамян от отговорността да кажат какво искат да постигнат като краен резултат от системни действия и процеси. Протестите на хората също били неполитически, ами какви са тогава? Марсиански?!?! Не, всичко е политика, протестите вчера, групите в лицевата книга (фейсбук), този блог и тн. Още по силно това важи за едно съдебно решение и то на върховен съдия.
Не се подлъгвайте, когато съдиите казват „ние сме аполитични”. Ами че кой ги назначава? Предишния председател на ВАС Константин Пенчев беше овързан с НДСВ – беше шеф на парламентарната им група, той какво, не знае какво е политика ли? На тях може и да им е забранено да членуват в политически партии, но това не значи, че с решенията, които те приемат, не провеждат политика. Пак ще цитирам Пенчев, който се опита в едно интервю да се измъкне, че той, когато обявил, че няма защитена територия, видите ли, очаквал на следващия ден съответният орган да се поправи и да определи границите. И миличкият чак след година разбрал, че това не станало. Това поведение на съдиите, че те са извън държавата, че те трябва да гледат закона, което дори не правят, без да се интересуват какво ще стане е опасно за всички ни. Как е възможно висши съдии да ни правят на идиоти и да казват, че те не знаели? Да оставим настрана факта, че е могъл да отмени решението само в определена негова част и да даде задължително разпореждане да се установят границите. Но да се правиш, че не си чул, че не си разбрал е скандално. Проблемът на българската съдебна система, констатиран от множество наши и чужди експерти, е че криейки се зад своята независимост, тя отказва да правоприлага законите на страната. Тази злоупотреба с права води до тежките проблеми пред обществото ни. От друга страна, липсата на легален начин да ѝ се укаже натиск прави невъзможна всяка промяна в статуквото. Тези обстоятелства са едно от най-сериозните проявления на факта, че адвокатите, съдиите и прокурорите са едни от големите длъжници на нашето общество. Така че какво излиза, че съдиите се интересуват само от своите си бюрократични съдебни работи, без да държат сметка за ефекта, който техните решения ще имат в реалния свят! Какво, те не карат ски на Банско ли? Не виждат колко гора е изсечена за пистата ли? Те какво, нещо са повредени и само те не могат да видят, че Томба е 100 метра широка? Само съдиите у нас нямат елементарна представа за разстояние?!?! Обаче такива глупости те могат да продължават да си ги разправят, защото имат комфорт – че те са вечни и че не са разпознаваеми за обществото, че техните злоупотреби ще останат невидими, прикривайки се зад своята „професионалност”. Собствената си корумпираност и неангажираност с държавата затулват с кухи фрази и липса на логика. Веднъж шефката на горецитирания Инспекторат беше казала, че българските съдии отказват да мислят, като не прилагат правилата на формалната логика. За тях съществува само закона като текст, но никакви умозаключения те не си позволяват. Е, това е редно да приключи. Трябва веднъж за винаги българските съдии, а и не само те, да разберат, че те опредметяват политики, които касаят всички. Не може да има каста в България, която да се държи сякаш не е е от тук и е за малко.
Например аз искам да има определени правила за развитието на ски курортите в България и по общо за управлението на природните ресурси. Тоест, аз искам определени политика, не просто написани правила, а именно действия, оценки, административен капацитет и тн. Добре, но аз нямам политическо представителство в местната и централна власт, тоест няма граждани на позиции, които да са демонстрирали, че заслужават доверие и които могат да променят нещо. (Говоря комулативно за двете предпоставки, защото имам доверие само у хора, от които нищо не зависи.) Следователно: на мен ми остава единствено чрез упражняването на натиск да се надявам нещо да се промени. Това също е политика. Изразявам личните си позиции в своя си блог. Но ако искам да бъда по-ефективен, аз трябва да накарам институциите да създадат и приложат тези политики. На този етап единственият инструмент е съдебната власт. Така че и моралните и граждански изисквания към съдиите не бива да бъдат снижавани и те следва да се третират по същия начин, по който „истинските политици” (конвенционалните според обществените разбирани и масовото мнение – тоест тези, които са част от политическа партия и се афишират като такива). Говоря за това, че обществото следва да бъде информирано за техните действия. Нещо повече, изискването за прозрачност, според както е формулирано в Кодекс за етично поведение на българските магистрати, произтича от постоянната потребност на обществото да се убеждава в законосъобразността и справедливостта на актовете и действията на магистратите. Тогава нека те с действията си да ни убедят.
